Какво представлява асфалтът и къде се използва, знаят всички. Но не всеки знае историята на този материал и необичайната му употреба в различни области.
1. Асфалтът е създаден не от хората, а от самата природа – тоест, по начало това е естествен материал. На нашата планета има езера, състоящи се от изцяло от асфалт. Подобни резервоари най-често се намират на такива места и зони, където петролът неконтролируемо избликва върху повърхността на земята.
2. Днес „асфалт“ наричат най-често и, в интерес на истината, доста погрешно, асфалтобетона за пътища. Този материал се състои от битум, пясък, натрошен камък и различни минерали. Съставът му може да варира и зависи от специфичните стандарти на всяка държава, където се употребява. Имало е моменти в историята при строежа на пътища, когато към състава на пътното покритие добавяли катран, но сега тази технология вече не се използва. Но висококачественият асфалт трябва да бъде подсилен и с т. нар. „георешетка“ – пластмасова, по-рядко бетонна, решетка с различни форми и обеми.
Факти, които звучат като измишльотина – но са истина!
3. Мъртво море отначало се наричало „Асфалтово море“, тъй като в древността тук се намирал един от най-големите източници на този материал. Асфалтови плочи и огромни парчета буквално плували по повърхността му. Хората трябвало само да ги събират. Но с течение на времето асфалтовото находище в Мъртво море се изчерпало. Последният голям асфалтов монолит е открит тук преди повече от 100 години.
4. Естественият асфалт е бил използван в много древни държави. Но в онези времена с него не покривали пътища – а го употребявали главно за хидроизолация на плавателни съдове. Историците са установили, че шумерите са използвали в корабостроенето смеси, съдържащи асфалт, преди повече от 7 хиляди години.
5. През ХVІІ век европейските художници използвали асфалт в работата си. Те получавали доста рядка жълта боя с необичаен оттенък чрез смесване на асфалт с восък и други масла. Днес подобна смес се използва при производството на висококачествени лакове.
6. Едно от най-големите асфалтови находища на планетата се намира в Тринидад и Тобаго. Запасите на езерото там съдържат над 6 милиона тона най-чист асфалт. Местните власти го използват по предназначение - за строеж на пътища.
7. За изглаждане на асфалтовите пътища се използват валяци, чиито по-нови модели могат да достигнат скорост до 15 км/ч - но повечето все още не се движат по-бързо от 4-5 км/ч. Най-големите валяци имат тегло над 100 тона.
8. Основният компонент и в изкуствения, и в естествения асфалт е битумът. Това е аморфен материал. Преди повече от век бил проведен интересен експеримент: битумът в твърдо състояние бил поставен в определен съд, за да се установи експериментално след колко време от него ще се отдели течната му съставка. Трябвало да чакат 8 години.
9. Асфалтът от естествен произход се топи дори при ниски температури. Точката на топене може да бъде от +20 до +100°C. Това свойство се определя от произхода на материала и неговия състав. Най-чистият материал, наситен с битум, може да започне да се топи в нормален слънчев ден.
