Прилепите са разред дребни животни от клас Бозайници. Характерно за тях е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Разредът наброява около 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Прилепите са разпространени по целия свят с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите.
Прилепите-вампири избягват човешката кръв
В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови прилепи (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Живеят над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец.
Интересни факти за прилепите
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
1. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят.
Прилепите са изключителни във въздуха. Крилата им са тънки, което им дава така нареченото, по отношение на полета, „въздушно фолио“.
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
2. Кафявият прилеп може да улови около 1200 насекоми с размер на комар за един час.
Има повече от 20 милиона прилепи, живеещи в Пещерата Бракън, Тексас. Прилепите в тази пещера консумират около 200 тона насекоми на вечер.
3. Прилепите вампири не смучат човешка кръв.
Прилепите-вампири пият кръв от бозайници, най-вече добитък и много рядко пият човешка кръв. Казват, че ухапването не е болезнено, а раната изглежда сякаш е откъснато парченце от кожат.
4. Прилепите не могат да надебелеят.
Метаболизмът на прилеп е завиден - те могат да усвояват банани, манго и плодове за около 20 минути.
5. По-малко от 10 души през последните 50 години са заразени с бяс от прилепи.
Благодарение на филмите и телевизията прилепите се смятат за ужасни същества, донасящи болести и токсини за невинни жертви. Не е вярно. Прилепите избягват хората. Ако ви е ухапал прилеп, отидете на лекар, но не се шашкайте - вероятно ще се оправите.
6. Прилепите използват ехолокация, за да се заобиколят в тъмното.
Прилепите не виждат много добре, въпреки че са нощни животни, така че трябва да разчитат на навигационни методи, различни от зрението. Прилепите изпращат звукови сигнали и слушат вариации в ехото, което им отвръща и така се заобикалят. Те са нощни животни, най-вече защото е по-лесно да се ловува буболечки, когато е тъмно.
7. Прилепите съставляват една четвърт от всички бозайници.
Една четвърт от всички бозайници в света са прилепи. В света има повече от 1100 вида прилепи. Това са наистина много прилепи!
8. Повече от 50 процента от вида прилепи в Съединените щати са застрашени.
Промишлеността, обезлесяването, замърсяването и убийствата унищожиха много прилепи и техните местообитания.
9. На прилепите не им е студено.
Прилепите поддържат топлина около себе си като сгъват крилете си около себе си, улавяйки въздух към телата си за изолация.
10. Антикоагулант, открит в слюнката на прилеп, скоро може да се използва за лечение на човешки сърдечни проблеми
Учени от няколко страни се опитват да копират ензимите, открити в слюнката на вампир прилеп, за да лекуват сърдечните състояния и да спрат ефектите от инсултите при хората.
11. Прилепите имат само по едно новородено годишно.
Повечето бозайници с малки размери имат много по-голямо потомство от това на прилепите. Сетете се за котки, зайци и плъхове.
12. Прилепите ще надживеят вашето домашно куче.
Средната продължителност на живота на прилеп варира, но някои видове кафяв прилеп могат да живеят до 30 години. Като се има предвид, че други малки бозайници живеят само две години, това е впечатляващо.
13. Прилепите се мият зад ушите.
Прилепите прекарват повече време в къпане, отколкото дори тийнейджърите. Те почистват внимателно себе си, като се облизват и драскат с часове.
14. Не всички прилепи зимуват.
Въпреки че мечките и прилепите са двата най-известни хибернатори, не всички прилепи прекарват зимата си в пещери. Някои видове прилепи оцеляват чрез мигриране в търсене на храна към по-топли райони, когато стане мразовито.
15. Без прилепите няма да има банани, авокадо и манго.
Над 300 вида плодове зависят от прилепите за опрашване. Прилепите помагат за разпространението на семена за ядки, смокини и какао - основната съставка в шоколада. Без прилепи също не бихме имали растения като банани, авокадо, манго или емблематичния кактус сагуаро.
16. Прилепите може да са малки, но са икзключително бързи.
Колко бързо лети прилеп зависи от вида, но те могат да достигнат скорост над 160 километра в час според най-новите изследвания.
Коронавирусът и прилепите
"Някъде в Китай прилеп лети в небето, оставяйки следа от коронавирус в изпражненията си, които падат в гората. Едно диво животно, вероятно панголин, търсещ насекоми сред листата, улавя инфекцията от екскрементите. Новият вирус циркулира в дивата природа. В крайна сметка е уловено заразено животно и човек по някакъв начин хваща болестта, след което я предава на работници на пазара за диви животни. Ражда се глобално огнище".
Дали този сценарий се е случил или говорим само за теория? Учени се опитват да намерят доказателства, като издирват диви животни, които са приемници на вируса. Намирането на последователността на събитията е "малко детективска работа", казва проф. Андрю Кънингам от Zoological Society London. Според него, гама от диви животински видове може да бъде гостоприемник на вируса, по-специално прилепи, които пренасят голям брой различни коронавируси.
Тези бозайници се събират в големи колонии, летят на големи разстояния и присъстват на всеки континент. Те рядко се разболяват, но имат възможност да разпространяват патогени надалеч и в обширни райони. Според проф. Кейт Джоунс от Университетския колеж Лондон, има някои доказателства, че прилепите са се приспособили към енергийните нужди на полета и са по-добри в поправянето на щетите в ДНК-то си.
"Това може да им даде възможност да се справят с по-голяма тежест от вируси, преди да се разболеят - но това е само идея в момента."
Няма съмнение, че поведението на прилепите позволява на вирусите да процъфтяват. "Когато помислите за начина, по който живеят, тогава те ще имат голям набор от вируси", казва проф. Джонатан Бал от университета в Нотингам. "И тъй като те са бозайници, има вероятност някои от тях да заразят хората директно или чрез междинен вид гостоприемник."
