Ловците на духове имат възможността да разгледат и да хапнат в тъмната и страшна изба на най-стария и обитаван от духове хотел в Брайтън, пише Daily Star.
Още: Как супер лесно да приготвим любимите аспержи
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Говори се, че оригиналната структура на хотел „Стария Кораб“ е била построена от дървесина за кораби, и се споменава за пръв път през 1665 година.
Оттогава хотелът има богата и разнообразна история и също бил разширен през 1767 г.
Допълнителни разширения на сградата биват направени през 1794, и по-късно и през 1835 г. Множешство видни личности отсядат в хотела по време на разцвета му, сред които Чарлз Дикенс, Хенри Ъруин, Уилям Мейкпийс Такъри и даже Уинстън Чърчил.
Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
Може и това да е причината хотелът да е станал известен с това, че е дом на ужасяващи гости.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Сред най-известните истории за забелязани призраци е тази на млада камериерка, работила в западното крило на сградата. Тя твърди, че е станала свидетел на две привидения.
След като влязла в стая, която камериерката смятала за празна, се стреснала от гледката на мъж и жена, седящи на леглото. Тя се извинила за нахълтването, но двете фигури се изпарили бързо след това.
През 1986 нощен пазач бил зает с чистенето на сценичната зона, когато бил изплашен от бледа, мъглива фигура, наподобяваща човек, която се реела във въздуха до стената вместо да ходи, от негово ляво.
Още: Какво задължително се слага на маса на Бъдни вечер
Още: Ползи и приложение на белия пипер
По-притеснително привидение се появило пред други двама пазачи следващата година. Докато двамата си говорели във фоайето, те забелязали странна мъгла около долната част на стълбите.
Двамата останали разтърсени след срещата с малко дете, което плачело сред изпаренията, след което изчезнало безследно.