Денят на шегата

Една от най-разпространените версии за това от къде се е появил този ден е свързана с факта, че много страни някога чествали първи април като деня на пролетното равноденствие. По този повод се вдигали шумни празненства, които били придружени с много шеги, смешки и лудории.

Друга доста разпространена версия е свързана с прехода към Григорианския календар, въведен през 1582г. Фактът, че Нова година се празнула през Средновековието не на 1 януари, а в края на март, това било преди 1563-1564г. кралят Шарл Девети (King Charles IX) да направи реформа на календара във Франция. Ето защо, Новогодишната седмица започвала на 25 март и приключвала на 1 април. Новогодишните празници тогава също били повод за големи и шумни веселби.

Празникът станал широко разпространен през 18-ти век. На този ден било прието хората да се шегуват помежду си и да си правят безмислени и забавни шеги, като например някой да си сложи в супата сладък оцет, без да разбере.

Най-известните първоаприлски шеги, които вече са класифицирани в топ 100 на шегите и майтапи за първи април на всички времена (The Top 100 April Fool's Day Hoaxes of All Time), сред които са: падането на кулата в Пиза, репортаж за летящите пингвини, кацане на НЛО в Лондон, смяна на десетичната система за измерване на времето, промяна на числото Pi от 3,14 до 3,0 и много други.