Всеки от нас по един или друг начин се е сблъсквал с тази трудна реакция, която буквално изгаря отвътре. Вашата задача е да не ѝ позволите да завладее живота ви, а това можете да направите, като разберете нейната същност.
На пръв поглед може да си помислите, че зад фразата „обидих се“ се крие само разочарование и тъга. Но в действителност това чувство е доста многостранно и съвсем не се ограничава само до два аспекта. Колкото и изненадващо да звучи, обидата се ражда на кръстопътя на любовта, гнева и тъгата. Ако не я открием навреме, тя ще започне да пуска корени в сърцето ни, помрачавайки всеки ден и неумолимо разваляйки отношенията с другите.
Клиничният психолог Надежда Ефремова разказва от какви компоненти се състои това трудно чувство и как осъзнаването им ще помогне да се справим с него възможно най-ефективно.
Още: 10 признака, че сте обидени, но дори не го осъзнавате
4 факта за обидата, които ще ви помогнат да се справите по-лесно с нея
Обидата започва там, където са нарушени етичните норми
Важно е да се осъзнае, че обидата е свързана с безпомощност, а не с гняв. Всеки от нас има чувство на уважение към собствената си личност, така че когато някой отвън ни нарани, ние ще реагираме по един или друг начин. Но всичко това отново е свързано с гнева, а не с чувството на опустошение, което предизвиква негодуванието. То е последвано от желанието да погребем болката си колкото се може по-дълбоко с надеждата, че по-късно определено ще ни стане по-леко.
Ако усещате, че нечия постъпка или думи ви нараняват много, не мълчете и смело разкажете за чувствата си. Не е необходимо да се притеснявате, че това ще сложи край на отношенията с извършителя. Напротив, така ще го подведете към диалог и ще разберете истинската причина за постъпката му. Или пък в крайна сметка наистина ще разберете, че не сте на път. Така ще стопите целия гняв и болка, както и няма да позволите на обидата да се настани дълбоко в душата ви.
Още: Как да спрем да се обиждаме от други хора: 8 стъпки към нов живот
Не „възрастният“ и „родителят“ е този, който се обижда, а „вътрешното дете“
Със сигурност сте чували неведнъж за понятието „вътрешно дете“, затова ще ви напомним, че става дума за определена част от човешката психика, която съдържа опита, натрупан в детството. През периода на израстване ние постепенно интегрираме в себе си всички неща, които са ни се случили, и получаваме чувства, състояния и преживявания като опит.
Освен детето, във всеки от нас „живеят“ възрастен (обективната част, в която доминират разумът, логиката и независимостта) и родител (отговорен за нормите и морала). Но именно първият е най-чувствителен и уязвим, затова често именно той се обижда. „Никога от състоянието на възрастен няма да се обидите. Ако имате задача и начини да я изпълните, тогава никакви действия и думи няма да ви накарат да се обидите и да увиснете в слаба позиция“, обяснява психологът.
Неприязънта на детето често се основава на факта, че големият свят е несправедлив към него, но то е добро и не е причинило вреда на никого. Именно от този момент в душата започва да се заражда обидата, с която незрялата личност не може да направи нищо. В такива моменти се опитайте да превключите вниманието си на възрастен човек, който знае и помни личните си граници, и следователно ще може да ги изгради по такъв начин, че в бъдеще бодливите думи и действия да не могат да го сломят.
Още: Как да не се ядосваме, ако ни обидят?
Възмущението се появява там, където се чувстваме слаби и уязвими
Без съмнение всеки от нас знае своите слабости и често околните също ги забелязват. Само че в случаите, когато ни ги подсказват, реакцията ни е съвсем спокойна, защото не отричаме и като цяло осъзнаваме в кои моменти сме слаби. Другият вариант е, когато ни посочат нашите недостатъци, за които може би дори не подозираме. „Не можеш да обидиш един човек, като му докажеш, че е глупав, ако той искрено не смята, че е такъв“, казва експертът и добавя, че именно в този момент в душата ни започва да се заражда обида, която след това ще ни кара да се чувстваме нещастни ден след ден.
Всеки има свобода
Всеки човек има право да говори и да действа по свое усмотрение. Но дали да приемаме действията им лично и дали да се вслушваме в непоискани съвети, е личен въпрос. Ако разбирате, че събеседникът ви разстройва с поведението си, просто се опитайте да изместите фокуса на вниманието си към нещо друго. Психологът отбелязва, че фразата „Зает съм с живота си и не се нуждая от непоискани съвети, но и сам не се меся в работата на другите“ е като „спасителна лодка“, която ви позволява да филтрирате ненужните препоръки и ви позволява да поддържате хармония в душата си.