Цветовете имат различно въздействие върху психиката и тялото ни, казва психологът Аксел Бютер, пише "Дойче Веле". Всеки от тях има типична дължина на вълната и енергия, която се предава към нас. Цветовете контролират метаболизма ни, което от своя страна е важно за нашето физическо благосъстояние. Те дори могат да повлияят на кръвното налягане, да увеличат апетита ни или обратно. Ако храната ни има необичайни цветове, дори можем да се почувстваме зле само като я погледнем. Ако обаче видим нещо вкусно, което има правилния цвят и форма, апетитът ни се повишава. Нашето тяло намалява нивото на захар в кръвта и ни подсказва да хапнем нещо.
Супермаркетите се възползват от това. Там плодовете и зеленчуците обикновено се осветяват със специални лампи. Те имат ефекта ябълките да изглеждат свежи, марулята изглежда дълбоко и здравословно зелена, доматите червени и узрели. Разочарованието може да се случи у дома. При нормална светлина плодовете и зеленчуците дори могат да се окажат бледи и безвкусни. Можем да различим около 200 нюанса на цвета. Всички виждаме и усещаме цветовете различно. Те събуждат емоции, щастие или сигурност, омраза, гняв или недоволство. И ние общуваме чрез цветове.
Те са разделени главно в 2 категории - топли и студени. Първите включват червено, оранжево и жълто. Цветните психолози свързват жълтото с лятото, слънцето и радостта. Оранжевото представлява топлина и щастие, озарява настроението и представлява самочувствие и откритост. Червеното, от друга страна, насочва вниманието към опасността. Табелите "стоп" са червени като пожарогасителя. Наредбите за пожарна безопасност са маркирани в червено. Но то също представлява чувственост. Това е цветът на любовта, счита се за еротично и секси.
Студените цветове включват зелено, синьо и лилаво или лилаво с различни нюанси. Тези, които обичат зеленото, вероятно ценят сигурността и хармонията, но също така независимостта и промяната. Синьото може да означава доверие и съпричастност, но също и меланхолия. Хората, които харесват синия цвят, знаят какво искат. Често обаче те се възприемат като далечни и студени. Лилавото се приравнява с чувство на тъга, но също и с мъдрост, добродетел и вътрешен мир. Епископите носят лилаво, но не само те. То също е и цветът на феминисткото движение.
Цветовете казват нещо за нас, независимо дали харесваме нежно розово, силно червено или наситено синьо. Дори тези, които сутрин прекарват часове пред гардероба в търсене на подходящ тоалет, интуитивно избират определени цветове. Те са вид невербална комуникация, обяснява Бютер. "Работи за растения, за животни, а също и за хора. Има биологични цветови кодове, които разбираме по един и същи начин по целия свят. Синьото небе например означава добро време", допълва психологът.
Хората винаги са общували помежду си чрез облекло и цвят. „Културите, които общуват много с цвят, обикновено имат оцветяващи материали“, обяснява Бютер. „В Мексико, например, има много красиви тъкани. Чрез облеклото хората там знаят от кой град идва някой или на колко години е. Женен ли е или самотен. Майка, баба или вдовица", обясни експертът. Такъв дрес код е съществувал и съществува и в Европа. В градовете обаче все повече се забравя. Това включва черното като цвят на траур. До края на миналия век беше обичайна практика хората да носят черно в продължение на дълги периоди от време, за да сигнализират на външния свят, че са загубили някого. Въпреки това, в някои региони на света бялото е цветът на траура, например в много азиатски страни.
