Битката при Траянови врата е сред най-славните военни победи в българската история. На 17 август 986 година цар Самуил нанася тежко поражение на младия византийски император Василий II, който успява да с помощта на своята лична гвардия да се спаси от сигурна смърт. Днес ще разгледаме как се стига до този голям успех и как точно спасението на младия император предопределя съдбата на България.
Как се стига до битката
Още: "Нелегитимният" Иван Асен II: Защо Теодор Комнин иска да го свали от българския престол ?
Това е първият самостоятелен поход на император Василий II, един от най-успешните византийски владетели. Макар да заема трона още през 976 г., в началото реалното управление на империята е в ръцете на Василий Лакапин. Василий II е изправен пред серия от бунтове, с които трябва да се справи, за да затвърди властта си. Поради това той оставя борбата с българите на местните военачалници.
Междувременно успехите на комитопулите (Самуил и братята му) сериозно застрашават стабилността на византийския трон. Василий прави опит за споразумение с един от братята, Арон, като предлага династичен брак. Въпреки това, тъй като не изпраща обещаната византийска принцеса, договорката пропада. Решен да сложи край на българската съпротива, императорът предприема кампания с почти цялата византийска армия. Единствено войските, разположени на източните граници и воюващи с арабите, не участват в похода.
Обсадата на Сердика
Още: Коя ромейка защитава по-добре България от поредица от наши царе
Сердика е крепостта на Арон и представлява ключово звено между контролираните земи от страна на българите. Василий II оставя своя военачалник Лъв Мелисин да подсигури тила му при прохода Траянови врата и да осигури безопасността на пътя към Филипопол.
Обсадата на Сердика започва, но Василий, въпреки значителното си числено превъзходство, не успява да превземе града с директна атака. Допълнително предизвикателство се оказва изхранването на огромната му армия. Представете си какво усилие е необходимо, за да се осигури продоволствие за такава голяма войска – задача, която се усложнява поради множество фактори.
- Арон е унищожил всички ресурси в региона.
- Местното българско население атакува всеки отделил се войник
- Българската войска, водена от Самуил, настъпва все по-близо, което възпрепятства свободното придвижване на войниците за събиране на хранителни запаси.
Неуспехът на тази обсада нанася сериозен удар върху самочувствието на император Василий II, което го кара упорито да не се отказва от нея. Въпреки това, защитниците на гарнизона успяват ефективно да разрушат голяма част от обсадните съоръжения на ромеите, което възпрепятства продължаването на обсадата.
Още: Колко години България е била васална държава на татарите?
Ситуацията се усложнява допълнително с появата на основната българска войска, предвождана от Самуил, която заплашва да застигне и приклещи Василий в капан. Неочакваното изтегляне на Лъв Мелисин в посока Филипопол създава допълнителни проблеми за императора. Началникът на западните войски на Василий, Кондостефан, успява да убеди императора, че Лъв Мелисин планира да поеме към Константинопол с цел да завземе престола. Тази опасност надделява и Василий II е принуден да се изтегли към района на днешния град Ихтиман.
Сред византийските войници започват да се разпространяват слухове, че българите са блокирали проходите и подготвят засада. Това допринася за нарастващ хаос и липса на организация сред византийската армия, която започва да се оттегля в посока Филипопол в нарастващо безредие.
Виждайки това, българската армия под предводителството на Самуил, Арон и завърналия се цар Роман успява да настигне ромеите при прохода Траянови врата. Там се разразява ожесточена битка, в която византийската армия претърпява тежко поражение. Единствено авангардът на войската успява да избяга от сражението, докато останалите нямат този късмет и падат под ударите на българите.
Спасението на Василий II - голямата загуба на българите
Още: Кой е Фритьоф Нансен и каква е връзката му с България
Причината за подобни твърдения се крие в начина, по който Василий II успява да се спаси в критичен момент. Той се намира в центъра на своята войска, защитаван от императорската гвардия, съставена от арменски воини. Именно те, с огромни усилия, успяват да го измъкнат от смъртната опасност. На императорската стража се налага да си пробие път с цената на ожесточен бой, под ударите на който падат както врагове, така и свои. В крайна сметка те успяват да достигнат до свободните пътеки, които позволяват на Василий II да избегне сигурна гибел.
Историята не допуска "ако", но представете си, че Василий II, бъдещият Българоубиец, беше загинал в тази битка – съдбата на България можеше да се развие по съвсем различен начин. Василий II е сред най-успешните императори в историята на Византия и дори за него покоряването на българите изисква дълги и упорити усилия в течение на почти 30 години. Под управлението на по-малко способен владетел шансовете на Византия за такъв успех са щели да бъдат значително по-малки.
