Ако обърнем поглед назад във времето, със сигурност ще открием много различни между тогавашното и сегашното поколение. Може да се направи изключително интересна съпоставка. Децата играеха по улиците, ние пиехме от една чаша, ядяхме с обща лъжица и всичко беше споделено.
Много жени работиха до 9-тия месец без да имат никакви проблеми с бременността си, хората пиеха хапче, щом ги заболи глава без да се притесняват дали това е вирус. Когато ходихме по екскурзии в планината, си взимахме поне няколко консерви храна, които после си похапвахме сладко. Децата караха колелета без каски и наколенки, падаха, ставаха и пак подкарваха колелото.
Детството определено бе по безгрижно и бе прекарвано навън с приятели, не вътре на компютъра. Ваканциите бяха истински и дълго чакани, защото училището си беше присъствено. Малчуганите често се возеха без колани дори, защото движението по пътищата не беше толкова опасно.
В града и по парковете имаше маркучи с вода и пръскачки, с които децата играеха и от които пиеха вода. Минералната вода не беше толкова интересна и купувана.
Тогава се пиеше и повече кока кола дори от децата, чиито майки слагаха по малко захар, за да я разгазират. Никой не се е оплаквал от килограми тогава, защото всеки тичаше навън.
По телевизията почти никога нямаше нищо интересно, компютър нямахме, заради което и си играехме навън или се събирахме по пейките с приятели. Децата се катериха по дърветата без страх, ритаха топка, играеха на криеница или на ластик, на гоненица и други. Не пиехме лекарства, не боледувахме толкова, а настинките се бореха само за няколко дни.
Вероятни майките ви са ви звънели, за да ви питат кога ще се приберете, вероятно сте нарушавали вечерния си час и сте стояли долу пред блока. Бягахме напред-назад, криехме се, правихме къщи от листа и клони. Бяхме навън, сред природата, сред другите деца и нищо не можете да свали усмивката от лицата ни. Обичахме дори училище – дали заради него, или заради приятелите, които ни чакаха там. Училищата бяха сигурно място, където децата се чувстваха добре и нямаше опасност да започнат да вземат наркотици или да пушат.
Това е поколението, от което израснаха много силни личности с хубави професии, умни и интелигентни. Системата явно е работела тогава, противно да мненията на мнозина. Това е история, която не трябва да се забравя, дори трябва да се опитаме да се върнем към нея, макар че днес това е много трудно.
