Добрите и по-отстъпчиви по характер личности имат голям проблем. За тях може да се каже, че това не са качества, а недостатъци, защото понякога околните се възползват и ни заливат с излишни проблеми, информация, искания. Това причинява излишен стрес, разфокусиране, съсредоточаване върху неща, които реално не заслужават вниманието ни. По-лесно, ако просто игнорираме човека и ситуацията му в този случай, с риск да бъдем гадни, но да съхраним психиката си. Има предимства на това да се научите да игнорирате околните в ситуациите, които го изискват. Нека ги видим.
Отсяване на важни и маловажни въпроси – когато притежавате умението да игнорирате, вие се научавате да отсявате ситуациите, които изискват вашето внимание от онези, които са фалшиво сериозни и с които ви занимават околните. Освен за ситуации, това умение може да помогне и на самите вас, когато четете или работите например, а наоколо има разсейващи звуци. Буквалното игнориране на заобикалящата среда и факторите, които ви пречат, е здравословно.
Намаляване на стреса – когато отвсякъде ви залива информация, новини или хора ви подвикват, това може да ви причини допълнителен стрес. Да не забравяме, че съществуват и т.нар. енергийни вампири или токсични хора, които просто изпиват енергията ни. Ето защо трябва да се научим да ги игнорираме, да не обръщаме внимание на онова, което казват или правят и което иначе би ни подразнило. Само така ще съхраним психиката си и ще се предпазим от излишния стрес.
По-добро фокусиране над важните неща – съществуват проучвания, според които умът ни е много по-концентриран, когато мисли над това какво да игнорира, а не какво търси. Тоест, когато се чудите защо не сте фокусирани над работа или отговорност в личния ви живот, се запитайте къде се губи фокусът, кое ви разсейва. Щом откриете тези фактори, ги елиминирайте от съзнанието си или пък като физическо разстояние, ако става дума за сърфиране из социалните мрежи през телефона например.
По-добри постижения – това е валидно за абсолютно всичко, което искаме да постигнем. Дали ще бъде издигане в службата, работа над определена задача, прочитането на интересна книга, спортуване сред природата, или нещо друго, когато се научим да игнорираме външните фактори, ще имаме много по-добри постижения във всяка една сфера на живота си. Всичко, което ни пречи, не трябва да присъства нито в полезрението ни, нито в съзнанието. Това е начинът да се съхраним, да бъдем себе си, да бъде полезни на онези, които обичаме, но и на себе си. Игнорирането е полезно, когато е разумно и обмислено, когато е осъзнато.
