Всеки си представя щастието по различен начин: за някои то е липсата на материални проблеми, за други - любимото занимание, а за трети - пълноценно семейство и много деца. Тези признаци обаче са външните аспекти на така нареченото "щастие". Как да измерим вътрешното състояние, което ще ни помогне да постигнем целите, свързани с това понятие? Всички знаем, че поведенческите нагласи се формират в детството - те стават основа на начина на живот и определят как човек ще се държи в различни житейски ситуации. Ето как да определим, че едно дете ще има по-голям шанс да стане щастливо в бъдеще.
Детето знае как да говори открито за желанията си
Разбира се, не говорим за онези деца, които освен своите "желания" не забелязват нищо около себе си - в този момент говорим за способността да разпознават вътрешните си нужди, да разбират защо са необходими и как ще подобрят живота. Случва се детето да иска нещо, което окото му хваща: красива играчка, забавление или сладкиш, който е видяло на витрината на магазина. В същото време децата често не разбират защо се нуждаят от всичко това. Съответно, когато получат желаното нещо, животът им не се променя към по-добро, защото желанието се е формирало благодарение на външен стимул, а не на осъзнаване на вътрешна потребност. Колкото по-добре човек умее да идентифицира потребностите си, толкова по-лесно му е да си поставя цели в живота и да планира пътя за постигането им.
Още: Какво да направим, ако детето не иска да яде зеленчуци?
Детето знае как да защитава личните си граници
Детето, което умее да отстоява интересите си, ясно разграничава играчките си от другите в детството - то може да не споделя своите, но в същото време никога няма да вземе чуждите. Става въпрос само за историята в пясъчника - трябва ли винаги да споделяте любимите си играчки с други деца? Съвсем не. В по-напреднала възраст то няма да позволи да бъде използвано нито от връстниците си, нито от възрастните, ясно разбирайки зоната на своята и чуждата отговорност. Освен това то няма да се влияе от мнението на другите, което не съответства на собствените му принципи и ценности. Подобна независимост позволява да не хаби енергията си за събития, които не носят полза или емоционално удовлетворение. По този начин детето получава възможност да остави време и енергия за възстановяване на собствените си ресурси, което, разбира се, е ключът към щастливото и хармонично съществуване.
Детето не се страхува да влиза в спорове
Както с по-възрастните, било то родители или учители в училище, така и с връстниците си. То усеща несправедливост и е готово да защитава интересите си дори пред авторитетни личности. Разбира се, детето се научава как правилно да води диалог и да общува с другите преди всичко в семейството - винаги е ценно, ако възрастните са готови да обсъдят дори с малкото дете своите аргументи и мисли по даден въпрос. По-лошо е, ако в семейството тежест има само гласът на родителя, а мнението на детето винаги остава "зад кадър" - тази ситуация учи да си мълчи и да не цени своите нужди и принципи. Само чувството за собствена стойност и готовността да вървите по свой път ви помагат да постигате амбициозни цели, без да се страхувате и безпокоите за резултата от начинанието.
Още: Как да изградим устойчивост у детето
Разбира се, всички качества, разгледани в днешния материал, се възпитават в семейството в детството - те се формират чрез внимателното и грижовно отношение на родителя към личността на детето му, чрез дълбоко разбиране на неговите чувства и потребности. Ето защо, за да расте то щастливо, е необходимо да осъзнаем ключовата роля на възрастния в този процес и да се опитаме да изградим хармонични и изпълнени с доверие отношения в семейството, които ще позволят на детето да се самореализира.
Източник: Marieclaire
