Всички обичаме лятото, но понякога ни е трудно да намерим правилните думи, за да изразим емоциите си към него! Е, и няма нужда да търсим, защото това е работа на великите писатели. Ето някои от най-красиви български стихотворения, посветени на лятото.
Летен ден
Елисавета Багряна
Денят е дълъг, тих, неизчерпаем —
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.
Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.
Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят й е познат.
А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря
и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.
И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.
През стъкло от лято
Петя Дубарова
На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.
Лято
Иван Вазов
Лятна жега е настала,
жарко слънцето ми грей,
темна гора занемяла,
лястовичка слабо пей.
По полето златни ниви
се люлеят кат море,
ален пукал горделиви
в тях окото ще съзре.
Веч рекичката пресъхва,
птиците замлъкват там,
хладен ветрец не полъхва,
въздухът е пуст и ням.
Дай ни, боже, от небето
ситен дъждец да се лей,
да се прохлади полето
и птичката да запей!
