Всеки език се развива с времето. Под влияние на промените в света и новите технологии, в българския език навлизат нови думи, които стават част от активния език и все по-упорито се налагат. Днес използваме все повече думи с чужд произход и все по-малко чисто български думи.
Защо България няма нито едно пленено знаме?
“...Я ми кажи на български как се вика “партньор”? - Райна се ококори.
- Партньор?! Ами партньорът си е партньор … ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! - вика тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!
- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли?. не я изпускаше Вангел.
- Чакай, ще се сетя … Спътник … Сродна душа … либе … - нещо й трепна извътре.
…Талант как е!
- Дарба!
- Хубаво. А какво е концентриран?
- Концентриран - внимателен не е ли?
- Не е!
- Такъв, който — е събран в едно нещо.
- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен…”
Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело
Многозначни думи в българския език - внимавайте с употребата
Ето някои стари думи в българския език, които днес не използваме, а много хора, дори и не познават.
бабаджан - едър, здрав, силен мъж, здравеняк, юначага
“Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата.” Н. Хайтов
биле - билка, лековито растение
биляр - лечител, лекар
входник - коридор
"Бичът на българите" - кой норвежки крал е наречен така?
давнашен - отдавнашен, някогашен
“Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров.” П.Р.Славейков
друмник - пътник
друм - път
“Ясен месец грее като слънце, стихнало е дол и бърдо в долини, ама де ще по туй време друмник из друма!“ П. Тодоров
заглавикам - отвличам вниманието на някого от работата му, като го занимавам с други неща, разсейвам.
Стига си ме заглавиквал, трябва да работа.
гайле - грижа, загриженост, неприятност
думам - казвам, говоря, приказвам
заник - залез
зъркели - очи
ката - всеки
Писна ми ката ден да вървя това голямо разстояние.
лефтер - ерген, свободен, неженен мъж
накокошинвам - правя да настръхне, обикн. от студ, страх и пот.
“Вятърът изохка и студеният му дъх накокошини лицето ѝ.” М. Яворски
насборувам се - наприказвам се до насита
недра - използва се само в мн. ч., от недро - вътрешност, среда, утроба, лоно
В недрата на Земята има останки от огромен първичен сблъсък.
общение - комуникиране, общуване
“- Комуникация какво е?
- Да си говорят хората…
- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?
- Общуват... нали?
- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване.”
Из “Стопанката на Господ” Розмари Де Мело
палежник - годеник, възлюбен
пробуда - състояние преди окончателното събуждане, пробуждане
руканисвам - снова напред-назад, обикалям
тъквам - събирам, приготвям
Набързо ще си стъкна багажа.
хортувам - говоря, приказвам, думам, разправям
щивам се - стрелкам се, гмуркам се
Патриархът на българската литература Иван Вазов измисля думи, които употребяваме и до днес. В разговор с Иван Шишманов той споделя: “Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тази цел аз въведох много народни думи в употреба. Например думата “дъх” е моя, а също “заник”, “изгрев”, “здрач”, “чука”.”
Освен тези думи, Вазов въвежда в употреба думите ладия, призори, пролом, тътен. Вазов е и автор на собствени думи, сред които несретник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. Народният писател се обявява против употребата на вече утвърдени чужди думи, напр. “тротоар” трябва да се замени с “плочник”, “площад” - с “мегдан”, “секция” - с “отдел”.
Благодарение на Вазов в езика ни масово се утвърждават “разкош” вместо “лукс”, “изненада” вместо “сюрприз”, “излет” вместо “екскурзия”, “безучастие” вместо “апатия”.
