Открихме поредното писмо в социалната мрежа, което предизвиква бурни реакции. Написано е от Андрей Лазаров и започва така:
„Обичам родината, мразя държавата“ – банално, до болка познато, но толкова вярно, че друго не мога да кажа. Година, след година у мен се наслагват слоеве от омраза, отвращение, сиви нюанси на бедната държава. Имам си редица причини да напусна България, но и 15 стигат за мотивация. Може да ме плюете след това, но всички вие дълбоко в сърцето си усещате същото, само дето не го признавате от срам и дълг към мястото, което наричаме родина.
1. Безличното у хората, апатията към живота и към мизерията, в която живеят
2. Бездействащите млади, които прекарват най-хубавите си години по пейки и паркове, без работа и цели, с мечти малки колкото копчето на ризата ми
3. Апатичните майки, които гледат децата си като чужди и живеят за бирата вечер пред блока и клюките от деня
4. Класните стаи, в които се чуват крясъци, обиди и никой не знае на кой е портретът отсреща и кой урок се учи днес
5. Мизерните пенсии на баби и дядовци, дали живота си за децата, парите си за едничкия дом и здравето си за родината
6. Лекарите, които продават святата си професия и превръщат здравето ни в мръсен, долен бизнес
7. Продажното висше образование, за което всеки бленува „само за документа“
8. Долната шепа политици, които живеят за сметката на цял един народ, по-беден от всички ни взети заедно
9. Кръглите идиоти, които всеки ден попълват старателно черните статистики по пътя с бързите си лъскави коли, за които са пестили старателно, а са живели в мизерия
10. Празните села, разрушените заводи за производство, пустеещите ниви и заключената от години къща на баба
11. Мизерните градове с малки, тесни лици, сиви фасади, рушащи се паметници на забравени герои
12. Културата, която погребахме преди 20-тина години и при която никой не ходи и свещ да запали
13. Мечтите на цял един народ, които се побират в кибритена кутийка
14. Оправданията, вдигнатите ръце и безпощността
15. Всички онези, които ги е страх да останат и да се борят, да създават и да поправят счупеното... такива като мен, страхливци“
