„Една боза от 6 стотинки“ е култова реплика от любимия български филм „Момчето си отива“. И до днес много от нас с носталгия си спомнят времената, когато в уютни сладкарнички се предлагаше паста с боза. Ето няколко интересни факта за тази специфична напитка:
Още: Рецепта за домашно сладко от касис - супер лесно
Още: Лекар: Колко време след хранене се мери кръвната захар?
1. „Ориентът започва там, където хората пият боза“ казва прочутият френски поет Ламартин, който често прекосява днешните български земи, пътувайки между Цариград и Париж. И е прав. Боза се пие по земите на българи, турци, гърци, румънци, албанци, узбеки и някои арабски народи.
2. Позната е от повече от 8000 години. Според историци още в древна Месопотамия, в земите между Тигър ви Ефрат, се произвеждала напитка, подобна на днешната боза.
3. В началото се произвеждала от просо, което било особено популярно сред траки, елини, славяни. Траките приготвяли гъста каша от просо, разреждали я с вода и я оставяли да ферментира. Това била тяхна любима освежителна напитка заедно с медовината.
Още: Пащърнак - уникалният зеленчук и неговите ползи
Още: Какво представлява рейки и опасно ли е
4. В Османската империя бозата е била задължителна част от порциона на войниците в армията за сила и висок дух. Според прочутия турски историк и пътешественик Евлия Челеби в Цариград през 17-ти век е имало над 300 работилнички за производство на боза.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Знаете ли как се готви с царевично олио
Още: Топ рецепти с ревен, в които да използвате този интересен зеленчук
5. Два пъти производството на напитката е било забранявано в Османската империя. През 16-ти век много производители започнали да слагат в бозата опиум, за да предизвикат пристрастяване към напитката и, съответно, повече продажби. Затова султан Селим II я забранява. През 17-ти век заедно със общата забрана за алкохолни напитки, се преустановява производството на боза, макар алкохолното съдържание в нея е минимално.
6. Революция в производството на боза предизвиква един млад албанец Хаджи Садик, който прави боза в истанбулския квартал Вефа по нова технология. Садик съхранявал бозата в мраморни съдове и дори патентовал своята боза под търговска марка Vefa Bozacisi. Днес в Истанбул може да посетите прочутата бозаджийница „Вефа“, където лично Кемал Ататюрк е пиел любимата си напитка.
Още: Бергамот - какво представлява и къде се използва
Още: Лекар: Какъв е нормалният пулс на човек в покой?
7. В България център на производството на боза бил град Радомир, където се издига единственият в света Паметник на бозаджията. Образът на бай Илия Бозаджията е измислен. Представлява усмихнат мъж с калпак с гюмче за боза в ръката. Прочут с хубавата си боза е и град Любимец.
8. Днес бозата се произвежда от пшеничено, ръжено или просено брашно, вари се и се оставя да ферментира с помощта на специални спиртни и млечнокисели микроорганизми. Съдържа 6-9% захар и около 1% алкохол.
9. Бозата е изключително полезна, защото съдържа натрий, калий, калций, желязо, магнезия, цинк, както и витамини В1, В2, В12 и фолиева киселина. Препоръчва се при дефицит на витамините от група В.
10. Полезна е за кърмачки, защото ускорява отделянето на мляко.
Макар и по доста променена технология, бозата продължава да е любима напитка и днес.
