Трагедията на АМ "Тракия" от оказалия се черен петък, 13-ти април, 2018 година, за пореден път повдигна много въпроси. Въпроси като личната отговорност на пътя, като контрола на държавата, за да има повече лична отговорност, като причините и тук-там дори последствията от ужасната катастрофа, отнела живота на шестима души.
Един въпрос обаче все още не е станал актуален покрай случилото се на АМ "Тракия" - въпросът за справедливостта, за правосъдието. Нормално е сега той още да не е актуален, но дали няма да стане такъв след година, две, три или даже повече – така, както става с други подобни трагедии, които обществото и медиите в забързания си ритъм забравят много бързо, но които бележат с мъка и болка жертвите?
Такъв пример, с точно шест жертви на пътя, е една от безбройните много тежки катастрофи по българските пътища. Тя става факт преди вече почти три години – на 14 септември, 2015 година. Тогава, близо до село Гривица, челен удар между "Форд Торнео" и "Фолксваген Туран" отнема живота на общо шестима души, а в трета кола ("Рено Клио"), участвала в инцидента като ударена след удара между първите две, леко ранен е един човек. Шофьорите и на двата автомобила от челния удар оживяват – и се изправят на подсъдимата скамейка, защото се сдобиват с обвинения, че носят отговорност за случилото се.
Делото тече в системата на военните ни съдилища – защото водачът на „Форд“-а е военен и автомобилът е част от парка на Министерството на отбраната. Шофьорът – Румен Цеков, получава на първа инстанция 10 години затвор, защото е опитал да изпревари неправилно „Рено“-то. Шофьорът на „Фолксваген“-а – Мирослав Бъчев, който е цивилен гражданин, е осъден на 8 години затвор, тъй като е карал с несъобразена скорост и действията му са допринесли за катастрофата.
Тежки присъди – само че Софийският военно-апелативен съд ги отменя заради процедурни нарушения и всичко започва от самото начало! А процедурните нарушения са огледало на нашенската действителност!
Основен мотив на съда да върне делото е, че на една от засегнатите страни – жена, на която един от загиналите в катастрофата е роднина, не е било позволено да бъде страна по делото. Информацията на Actualno.com сочи, че това е станало, защото жената е изпуснала процедурен срок. На втора инстанция, т.е. Апелативният съд, я включва в делото, но тя се явява само за да каже, че не иска да бъде страна по делото и по този начин няма справедливост и за всички останали близки на другите загинали.
Друг мотив - Мирослав Бъчев е осъден заради несъобразена скорост, но се оказва, че в първоначално той е обвинен, че е карал с превишена скорост. Разликата е тънка – превишената скорост трябва изрично да се докаже от обвинението, докато несъобразената скорост обхваща много повече възможни нарушения, по-лесно се приема в съдебната практика в полза на обвинението и от години е предмет на спорове – в медийни материали и социални мрежи. Обвинението спрямо Бъчев е променено малко преди присъдата на първа инстанция, като то е прието без възражения от първоинстанционния съд, но на втора инстанция всичко бива върнато – дори присъдата на другия шофьор, Румен Цеков, за когото е безспорно установено, че извършва неправилно изпреварване.
Липса на вяра в системата и буквоядство – така звучат мотивите на българското правосъдие на близките на жертвите. Защото връщането на първа инстанция не означава връщане на досъдебна фаза – там, където се събират доказателства и се градят хипотези и обвинения, т.е. Апелативният съд не оспорва дали има вина и на втория шофьор - хваща се единствено за буквата на закона.
Какво следва – първоинстанционният военен съд е определил дати за следващите 4 открити съдебни заседания в рамките на само 1 месец (до 15 май тази година), което показва опит да има правосъдие по-скоро. Но какво следва след това – никой не може да е сигурен ...
Conditio, sine qua non – този принцип на правото е основополагащ, за да има държава. Това е принципът, който изисква правила, без които не може. Такъв е правосъдието в разумни срокове. Правосъдието по същество е поправката на грешка от установения ред на нещата. Виновен си за нещо – трябва да понесеш последствията. Сега, в този живот, не някога, в следващия. Да, nulla poena sine lege – не може да има наказание без закон, без вина, но не може и да се търси и установява вина до безкрай. Бавното правосъдие наказва най-вече жертвите – тези, които със сигурност нямат вина! А българското правосъдие – полиция, следователи, прокуратура, съд, не може да иска повече от обществото – признание, финансиране, уважение, без да даде. Do, ut des (давам, за да ми дадеш) – защото този, който дава малко, няма право да иска много (Qui vult dare parva non debet magna rogare).
Снимка: Архив
