Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 26 март 2021 г. на Софийския апелативен съд (САС) по делото срещу Огнян Донев и Борис Борисов.
Решението на ВКС не подлежи на обжалване и според него Донев и Борисов са оправдани по обвинението за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
Делото е образувано по протест и жалба от гражданския ищец – министъра на финансите като представляващ държавата, срещу решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда от 08.02.2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея Огнян Донев е признат за невинен по обвинението да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Елфарма“ АД в особено големи размери чрез затаяване на истина в годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като не е декларирал увеличение на годишния финансов резултат. Борис Борисов е признат за невинен в това да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Телсо“ АД в особено големи размери чрез затаяване на истина в годишната данъчна декларация по ЗКПО – намаление на годишния финансов резултат от сделки, извършени на регулирания български борсов пазар, които в действителност са извършени на нерегулирания пазар, и затаил истина, като не декларирал увеличение на годишния финансов резултат. Отхвърлени са гражданските искове от министъра на финансите срещу Огнян Донев за причинени имуществени вреди в размер на 62 779 725 лв. и срещу Борис Борисов – за 7 483 105,19 лв.
Тричленният състав на ВКС приема за неоснователни протеста и жалбата на гражданския ищец. Според върховните съдии въззивният съд ефективно е проучил естеството на сделката. Достатъчно подробно е изяснил условията, при които тя се определя като блокова, за да прецени тяхната съпоставимост с условията, при които се сключват сделки на регулирания борсов пазар, а оттам и да провери налице ли е случай на отклонение от данъчно облагане, пораждащ задължение за подсъдимите да се увеличи финансовият резултат за данъчни цели със сумите от сключените блокови продажби, към които действащите разпоредби от ЗКПО са били отнесени, по пазарна цена на акциите на „Софарма“ АД (борсовата цена). Стъпвайки на правилника на Борсата и изработените правила в приложение към него Софийският апелативен съд е отбелязал, че блоковите сделки представляват предварително уговорени извънборсово сделки за големи количества акции (с обем минимум от 5% от общия брой акции в капитала на емитента); те могат да бъдат двустранно договаряни между членовете извън пода на „Българска фондова борса – София“ АД и извън часовете за борсова търговия; цените на блоковите сделки не се отразяват в индексите на Борсата и не участват в представителната борсова цена; не са гарантирани от Гаранционния ѝ фонд; блоковата сделка се третира като борсова сделка, след като бъде обявена на Борсата. Подчертал е в мотивите и изрично предвиденото в правилата, че блоковата сделка се сключва на основание писмен договор между купувача и продавача, няма ограничения към нейната цена и при договарянето ѝ членовете на „Българска фондова борса – София“ АД се водят от принципа за постигане на справедлива цена.
Според съдебния състав на ВКС съобразявайки тези изисквания Софийският апелативен съд законосъобразно е достигнал до заключението, че при съществуващия правен регламент блоковата сделка по продажба на акции няма пазарния характер, какъвто имат сделките на фондовата борса в страната. Блоковата продажба на акции, чиито условия се договарят пряко от страните, е непазарна сделка. Нейната цена е непазарна, тъй като не се формира на пазарен принцип (на принципа на търсенето и предлагането). Тя не влияе при определянето на пазарната цена на акциите на регулирания борсов пазар. Изискването за справедлива цена засяга единствено страните по сделката, каквото законосъобразно разбиране е застъпил САС в решението.
В мотивите на ВКС се казва: „След като законът не въвежда като изрично изискване блоковата сделка да бъде сключена по пазарна цена на акциите, цената, на която са били сключени инкриминираните по делото блокови продажби на акции на „Софарма“ АД, не представлява условие, което оказва влияние върху размера на печалбата съобразно материално правните предпоставки на чл. 13 ЗКПО (отм.) или условие, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане според предвиденото в чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и чл. 16, ал. 1 ЗКПО. При това положение Софийският апелативен съд не е имал и основание да приеме, че финансовият резултат от блоковите сделки, отразяващ действителна цена, е бил насочен към отклонение от правилата за облагане с корпоративен данък, поради което всеки от подсъдимите е бил длъжен да го преобразува за данъчни цели чрез увеличение на приходите, произтичащи от сключените сделки с акции на „Софарма“ АД.“.
Жалбата на гражданския ищец също е неоснователна, констатират върховните съдии. Въззивният съд, осъществявайки проверката на първоинстанционния съдебен акт е достигнал до заключението, че подсъдимите не са извършили деянията, предмет на обвинение. При това положение законосъобразно е потвърдил присъдата на СГС и в гражданската ѝ част, с която предявените от министъра на финансите граждански искове за причинени имуществени вреди са отхвърлени.
