Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Не се разкайвам за стореното. Това заяви Любомир Симеонов, който в края на септември миналата година застреля 52-годишната банкерка Павлинка Йовчева.
Още: Издирването на изчезналото дете от Конаре: Включи се и хеликоптер
Още: Заловиха сексуални стимуланти без документи на "Дунав мост 2“
Исках да покажа, че така не може – че не може само да се краде, че някой трябва и да слуша, обяснява мотивите си бизнесменът.
Симеонов и до днес не съжалява за това, което е сторил. Застрелях я с един куршум в сърцето, не се чувствам виновен. Исках да отида до Нова телевизия, но докато пътувах от Бургас към София реших – кой ще ме слуша, някаква откачалка, която е застреля невъоръжена жена, разказа пред Люба Кулезич Симеонов.
Можеше да не се стигне дотам – ако нямах мечти, ако не исках нещата да се вършат както трябва, ако ме бяха послушали всички, към които се обърнах – прокуратурата, банковия надзор, министъра на икономиката, президента и кой ли не. Един от тях да беше чул мен, който вкарвам по 1 млн. лева годишно в икономиката на България и да ми беше казал например – не ставаш, може би нямаше да стане това. Но аз знам, че ставам, че съм прав, подерта Симеонов.
Още: КПКОНПИ загуби поредно дело - този път срещу бившия директор на Фонда за лечение на деца
Още: Фалшив сигнал за бомба вдигна на крак централата на БСП
Преди няколко години кандидатствах за кредит – общо за 2,2 млн. лева, като исках и банкова гаранция по спечелен от мен европейски проект. От банката обаче поискаха да сменя строителната фирма по проекта – с обяснението, че новата фирма е „на наше момче”, разказва бизнесменът. Той е разкрил, че през тази фирма са минавали подозрителни суми по различни проекти. А е общоизвестно, че от такива проекти печалбата може да е най-много 40%, смята Симеонов. И накрая заради отказа ми, банката реално ме принуди да фалирам.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Работник загина при тежък инцидент в „Мини Марица-Изток“
Още: Пети ден продължава търсенето на детето със Синдром на Даун
Аз бях единственият, който се опъна. Сън не ме хваща – отивам на строителен обект и едното хлапе там ми даде нахапаната си кифла, разказва още бизнесменът. Давал съм хляб на много хора и вярвам в тях. В хората вярвам, не в Бог - като си отида, ще е с дрехите на гърба ми и ще си нося греха, завърши Симеонов.
