Прокуратурата поиска 3 години условна присъда за бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов, предаде репортер на БГНЕС.
В съда днес се прочетоха свидетелските показания по делото. Бившият председател на КПУКИ Тодор Коларов е заявил в своите свидетелски показания, че решението на Комисията е уронило неговия престиж, защото се е появила информация, че е уволнен като председател на КПУКИ.
В показанията си от досъдебната фаза, Коларов е казал, че доброволно е поискал да бъде освободен от поста, който заемаше в Комисията за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Той е обяснил, че е подал декларация за установяване на конфликт на интереси в КПУКИ и че се е срещал със Златанов, който му искал и колегиални съвети. В изложеното от Коларов става ясно, че според КПУКИ е имало текст срещу него, а решението на Комисията е било със странни мотиви. Както Димана Ранкова, така и Коларов е научил от медиите за излязлото решение, без той да бъде предварително уведомен като заинтересована страна.
Сред останалите свидетелски показания, които съдът прочете, бяха тези на Яна Христова, Румен Ангелов, Дияна Иванова.
Присъдата на Златанов ще бъде прочетена утре, 3 април, от 11:00 часа.
Вчера съдът даде ход на делото срещу Филип Златанов и уважи искането на обвиняемия делото да се проведе по реда на съкратеното съдебно следствие, тоест свидетелите и експертите да не бъдат призовани в съда, а да се ползва съдържанието от протоколите за разпит. В хода на досъдебното производство бяха разпитани 32 свидетели, изготвени бяха 5 компютърно-технически и една съдебно-почеркова експертизи.
На 4 февруари 2014 г. Софийска градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу бившия председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Според държавното обвинение Златанов е извършил престъплението за времето от 21.09.2012 г. до 09.07.2013 г. така, докато е бил председател на комисията, той не е изпълнил и е нарушил служебните си задължения, с цел да набави за други лица облага или да причини вреда. От това са настъпили вредни последици за комисията. Те са разколебаване на доверието на обществото в дейността й и резултатите от нейната работа като независим орган, както и накърняване на авторитета на КПУКИ. Облагата е за Росен Плевнелиев, тъй като Златанов е скрил от обществеността, че той е проверяван за конфликт на интереси. Причинената вреда е за Димана Ранкова - тогавашен председател на Комисията за финансов надзор и за Лилия Бунева - бивш председател на Сметната палата.
От президентството същия ден казаха, че Росен Плевнелиев по никакъв начин не е облагодетелстван от постановения акт за прекратяване на образуваното производство на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, нито от неговото забавено оповестяване. Напротив, прекратяването на производството не само, че не облагодетелства, а вреди на репутацията на Плевнелиев.
Два дни по-късно, на 6 февруари, главният прокурор Сотир Цацаров пък подчерта, че българският президент не е предмет на разследване и дори не е разпитван в качеството на свидетел. "Усещането е, че както г-н Плевнелиев, така и останалите две лица, за които наблюдаващият прокурор е преценил, че на този етап има най-ясни и чисти възможности да докаже пред съд, те са били по-скоро обект на манипулация и нечий други странични планове", каза тогава Цацаров. Той обясни още: "В никакъв случай по делото няма каквито и да е факти, дори елементарни догадки за това, че г-н Плевнелиев е упражнявал някакво влияние или е участвал в цялата тази процедура". Той обаче отказа коментар за това, чии са били тези интереси с мотива, че в интерес на добрия тон между институциите няма да прави друг коментар по въпроса.
