Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) призовават „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да се откаже от иска за половин милион лева, заведен срещу тяхна бивша служителка и нейната майка.
Припомняме, че чрез Окръжния съд във Враца АЕЦ "Козлодуй" иска обезщетение от 500 000 лв. заради неудобни за нея въпроси и сигнали. Рекордната сума се иска от бивша медицинска сестра в централата, която чрез множество заявления за достъп до обществена информация разкрива, че на територията на АЕЦ, в нарушение на закона, функционира поликлиника.
Двете неправителствени организации призовават „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да се откаже от иска. Причините са две – не е допустимо държавна институция, фирма с държавно участие, независим регулатор и т.н. да води дела "шамари" срещу граждани. На второ място, шансовете „АЕЦ Козлодуй” да спечели това дело изглеждат нищожни. Основната функция на контролираното от държавата дружество е да произвежда електроенергия в полза на потребителите, а не да харчи средства за покриване на съдебните разноски по такива предизвикани от него дела.
Предисторията
Наталия Станчева подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите. За разкритията си Наталия Станчева получава наградата „Златен ключ” на Програма достъп до информация през септември 2023 г. по случай Международния ден на правото да знам. Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена: Незаконно: АЕЦ "Козлодуй" крие поликлиника под шапката на служба по трудова медицина
(Наталия Станчева)
„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че като са подали над 70 искания за достъп до обществена информация, в това число и 40 до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Още: РЗИ-Враца: Лечебно заведение към АЕЦ "Козлодуй" е в нарушение на закона
Според ПДИ и АЕЖ твърденията на централата са нелепи, след като нито Конституцията, нито някой друг нормативен акт поставя ограничения върху броя на жалби, предложения и петиции, които един гражданин може да отправи. Конституцията не поставя ограничения и върху обема на аргументите в своя защита, на който има право всеки гражданин. Съдържанието на чл. 45 и 56 не дава основание да се прилага формалистичен и количествен критерий за това кога е налице злоупотреба с право.
„Нещо повече, такова разбиране би създало опасен прецедент и би лишило гражданите от възможност да упражняват права, гарантирани им от Конституцията. „АЕЦ Козлодуй” претендира и за това, че ответничките не са използвали информацията единствено, за да си съставят собствено мнение, а са я разпространили, включително и до медии. От централата правилно посочват, че Законът за достъп до обществена информация не изисква от заявителя да оповести за какво ще използва получената информация. Необходимо е да посочим два факта – неслучайно става въпрос за „обществена информация”, това означава, че от оповестяването ѝ има полза цялото общество“, сочат от двете неправителствени организации.
Освен това, според Конституцията и международните договори относно правата на човека, всеки има право свободно да разпространява информация в демократичното общество. Според Европейския съд по правата на човека тъкмо достъпът до информация с цел нейното разпространение от журналисти, неправителствени организации или граждани се ползва със защитата на Европейската конвенция за правата на човека. По тази причина мнението на ищеца, че предоставената обществена информация може да се ползва само за лична употреба, е несъстоятелно и няма опора в закона.
Прави впечатление и огромният размер на иска. Подобни искове срещу граждански активисти и журналисти са една от характеристиките на делата шамари (SLAPP*) – съдебни процеси, които не преследват легитимна цел, а се стремят да откажат активисти и журналисти от определена обществено значима тема, по която работят.
Не на последно място, Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни.
„Очакваме Българският енергиен холдинг – принципал на АЕЦ-а, и министърът на енергетиката, който осъществява контрол, да вземат отношение в качеството си на осъществяващи контролни функции спрямо „АЕЦ Козлодуй” ЕАД“, се сочи още в официалното изявление на ПДИ и АЕЖ.
