Две години след смъртта на малката Далма, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвъдри 25 години затвор за извършителя - нейния братовчед Мехмед Хасан.Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
На 10.09.2019 г. във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Кърджали подсъдимият е признат за виновен в това, че влязъл в чуждо жилище, като употребил за това ключ, деянието е извършено нощем, поради което на основание чл. 170, ал. 2 във вр. с чл. 1 от НК е осъден на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода. С присъдата Хасан е признат за виновен, че умишлено умъртвил дете, намиращо се в безпомощно състояние, убийството е извършено по особено мъчителен за 7-годишното момиче начин и с цел да се прикрие другото престъпление, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 – 6, т. 8 вр. чл. 115 от НК е осъден на 22 г. лишаване от свобода. Определено е общо наказание лишаване от свобода за срок от 22 г., което на основание чл. 24 от НК е увеличено на 23 години. Хасан е осъден да заплати и обезщетение за претърпените неимуществени вреди на родителите на убитото дете в размер на по 150 000 лв., а на неговата баба – в размер на 100 000 лв.
С въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като на подсъдимия е наложено наказание от 25 години лишаване от свобода.
Според тричленния състав на ВКС касационните жалби са неоснователни. Съдът не приема доводите за явна несправедливост на наказанието, изтъкнати както в жалбата на подсъдимия, така и в тези на частните обвинители. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие, след като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. При тази процедура съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК (когато определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода). В мотивите на решението на ВКС се посочва: „В конкретния случай замяната на доживотния затвор с наказание лишаване от свобода е извършена в предвидените санкционни рамки на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 във вр. с чл. 115 от НК от 15 до 30 години. Настоящият касационен състав не споделя възражението на страните за явна несправедливост на така наложеното на подсъдимия наказание както поради развития довод за неговата прекомерност, така и поради изложените съображения за неговата заниженост“. Въззивният съд е аргументирал подробно виждането си за изключителната тежест на извършеното от подсъдимия деяние и личната му висока степен на обществена опасност. В пълен обем и с оглед значението им за определяне на наказателната отговорност на Мехмед Хасан са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. От първата категория са чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, личностните му особености и оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на престъплението. От втората категория са наличието на няколкото квалифициращи деянието обстоятелства, безусловно завишаващи степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, близките роднински отношения между дееца и пострадалата, изпитвала обич, привързаност и доверие към подсъдимия, неин първи братовчед, както и опитът му да инсценира грабеж непосредствено след извършване на убийството. „При този баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че за поправянето на подсъдимия е необходимо наложеното му от първоинстанционния съд наказание да бъде увеличено на 25 години“, пишат върховните съдии.
По доводите на страните относно размерите на гражданските искове тричленният състав на ВКС приема, че липсват основания за ревизия на присъдените обезщетения за неимуществени вреди както в посока на увеличаването им, така и за намаляването им.
