Сондата "Паркър" (Parker Solar), която бе изстреляна миналата година, доближи короната на Слънцето и откри един "учудващо хаотичен свят" според учените. Апаратът с размери на автомобил е на НАСА и е първият уред, който е доближил звездата толкова много. Целта на сондата е да бъде намерен отговор на въпроса какво затопля слънчевата корона. В момента "Паркър" се намира в най-външния слой от атмосфератата на Слънцето. Данните от изследванията публикува американската космическа агенция НАСА.
Най-външният слой от атмосферата на Слънцето е 200 пъти по-топъл от повърхността му. Тази топлина не може да е генерирана от звездата, защото в съответствие с природните закони колкото повече се отдалечаваме от източника на топлина, толкова повече температурата спада.
"Следователно слънчевата корона намира начин сама да се затопли", поясни Алексис Руяр от Френския център за научни изследвания.
С авангардни научни инструменти за измерване на околната среда около космическия кораб, соларната сондата е извършила три от 24 планирани преминавания през никога не изследвани части от атмосферата на Слънцето - короната.
"От десетилетия се надяваме да разкрием тези загадки", заяви ръководителката на мисиите на НАСА за изследване на Слънцето Никола Фокс.
Първите наблюдения на сондата са използвани в четири изследвания, резултатите от които са публикувани на 4 декември в сп."Nature". Те разкриват свят, който учени от университета на Мичиган окачествиха като изключително "хаотичен".
"Установихме съвсем неочаквани неща - заяви един от ръководителите на изследването Матийо Бертомие от Френската лаборатория за физика на плазмата пред "Франс прес". "Оказа се, че скоростта на слънчевия вятър се променя. Понякога се увеличава със 100-150 км/сек. Това е много странно."
Слънчевият вятър е изхвърлените от звездата частици, които след това се разпръскват в цялата Слънчева система. Това е йонизиран газ, наречен плазма, носи със себе си магнитното поле на звездата, простирайки го на повече от 10 милиарда мили.
Динамичният слънчев вятър
Наблюдаван в близост до Земята, слънчевият вятър е сравнително равномерен поток от плазма, с случайни бурни изблици. По-близо до източника, сондата видя много по-различна картина: сложна, активна система.
„Сложността беше изумителна, когато за първи път започнахме да разглеждаме данните“, казва Стюарт Бейл от Калифорнийския университет в Бъркли, "на 15 мили мили от Слънцето слънчевият вятър е много по-импулсивен и нестабилен от това, което виждаме близо до Земята."
Данните от "Паркър" показват бързи промени в магнитното поле и внезапни, по-бързо движещи се струи материал - всички характеристики, които правят слънчевия вятър по-бурен. Тези подробности са от ключово значение за разбирането как вятърът разпръсква слънчевата енергия. Оказва се още, че слънчевият вятър преобръща посоката на магнитоното поле, което обикаля Слънцето. Тези обръщания се случват за няколко секунди, а понякога и за минути.
"Вълните са били наблюдавани в слънчевия вятър от началото на космическата епоха и ние предположихме, че по-близо до Слънцето вълните ще се засилят, но не очаквахме да ги видим да се организират в тези съгласувани структурирани скоростни скокове", каза Джъстин Каспър, главен изследовател на SWEAP в Мичиганския университет. Това вече дава обяснение как се самонагрява короната на Слънцет, обясни Каспър.
Учените предполагат, че тези събития стават още по-чести по - близо до Слънцето. Следващата слънчева среща на мисията е на 29 януари 2020 г. ще пренесе космическия кораб по-близо до Слънцето от всякога и може да хвърли нова светлина върху този процес.
Прах близо до Слънцето
Друга загадка, която ще бъде развенчана с данните от Сондата "Паркър" е съществува ли зона без прах край звездата? За първи път на кадрите, изпратени от "Паркър" се вижда, че космическият прах започва да се изтънява.
Слънчевата ни система е затрупана от прах - космическите трохи от сблъсъци, образували планети, астероиди, комети и други небесни тела преди милиарди години. Учените отдавна подозират, че в близост до Слънцето този прах се нагрява до високи температури от мощна слънчева светлина, превръщайки го в газ и създавайки зона без прах около Слънцето. Но никой не го беше наблюдавал.
WISPR - инструментът за изобразяване на Паркър Соларна сонда, ръководен от Военноморската изследователска лаборатория - всъщност гледа отстрани на космическия кораб. Така той може да вижда широки области на короната и слънчевия вятър, включително райони, по-близки до Слънцето.
Как изглежда короната на Слънцето от кадрите, предадени от уредите на сондата Паркър, вижте в следващото видео.
Тези изображения показват, че прахът започва да се изтънява на малко над 7 милиона мили от Слънцето и това намаляване на праха продължава стабилно до последните данни от WISPR на малко над 4 милиона мили от Слънцето.
"Бяхме шокирани, когато констатирахме до каква степен слънчевата корона е различна при наблюденията й отблизо", отбеляза Джъстин Каспър от университета на Мичиган.
Откритията от сондата "Паркър" тепърва започват, нетърпеливо потъркват ръце учените. Предвидено е апаратът да продължи изучаването на Слънцето до 2025 г. Данните, които ще се получават на Земята, ще са от все по - близо и по-близо разстояние до звездата. Очаква се най-близката точка, до която ще стигне сондата да бъде само на 3,83 милиона мили (6,16 милиона км) от слънчевата повърхност.Тогава апаратът ще има максимална скорост от около 430 000 мили / час (690 000 км / ч) и за последно ще предаде научни данни до НАСА.
