Само преди няколко дни уебсайтът Ars Technica, който някои може да сметнат за леко тревожен, публикува статия за възможността астероид-убиец да удари Земята през 2032 г.
По онова време шансовете малък астероид, открит в края на миналата година и обозначен като 2024 YR4, да ни удари не бяха за пренебрегване – изчисленията сочеха вероятност от 3,2 процента за сблъсък след осем години.
Оттогава насам обаче тези шансове драстично намаляха. Според последните оценки на НАСА сега рискът е едва 0,0039 процента – или казано по друг начин, шансът за удар е 1 към 26 000.
Всъщност, докато астероидът 2024 YR4 се отдалечаваше, наземните телескопи успяха да съберат достатъчно данни за орбитата му, което доведе до по-точни прогнози. Така че можем да си отдъхнем и да се съсредоточим върху по-належащите заплахи, които произтичат не от космоса, а от самата ни планета.
Ще откриваме още такива астероиди
Астероиди с размерите на 2024 YR4, които биха могли да унищожат цели градове, не са рядкост във вътрешната част на Слънчевата система. Диаметърът на този конкретен астероид се оценява между 40 и 100 метра – достатъчно голям, за да нанесе сериозни регионални щети, но и достатъчно малък, за да бъде трудно забележим с повечето телескопи.
Астрономите обаче очакват да открият още много подобни обекти в следващите години.
„Астероид с размерите на YR4 преминава безобидно през пространството между Земята и Луната няколко пъти годишно“, обяснява Ричард Бинзел, един от водещите експерти по астероиди и професор по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт. „Случаят с YR4 е само началото – астрономите тепърва ще придобият способността да засичат такива обекти, преди да ни се стоварят на главите.“
Тази нова ера в наблюдението на астероиди ще бъде подпомогната от няколко мощни телескопа, специално проектирани за откриване на потенциални заплахи за Земята.
Един от тях е Обсерваторията Vera C. Rubin в Чили, която скоро ще влезе в експлоатация. Нейна основна задача ще бъде именно намирането на малки астероиди в близост до Земята, а очакванията са да бъдат открити стотици нови обекти.
През 2027 г. НАСА планира да изстреля космическия телескоп NEO Surveyor, който ще търси опасни астероиди в Слънчевата система. Също така, макар да не е проектиран специално за тази цел, Римският космически телескоп „Нанси Грейс“, който също ще бъде изстрелян през 2027 г., вероятно ще допринесе за откриването на нови заплахи.
С тези технологии астрономите очакват да откриват до 10 или дори 100 пъти повече обекти като 2024 YR4.
„При много от тези нови открития първоначално ще има несигурност относно траекториите им спрямо Земята“, казва Бинзел. „Но точно както при YR4, с малко време и внимателно проследяване, ще можем да отхвърлим всяка реална опасност.“
Повече открития = повече сигурност
Бинзел е създателят на т.нар. „скала на Торино“, която преди три десетилетия въведе система за класифициране на риска от сблъсък с астероиди и комети. Тя отчита както вероятността за удар, така и енергията, която обектът би освободил при сблъсък.
Скалата варира от 0 (безопасно) до 10 (пълна катастрофа – или, ако искате научна препратка, нещо като унищожаването на Алдераан в Междузвездни войни).
Най-високото ниво, достигнато някога от реален астероид, е 4 – това беше 99942 Апофис, който през 2004 г. за кратко изглеждаше като потенциална заплаха. По-късно анализите показаха, че при преминаването си през 2036 г. той няма да удари Земята.
Що се отнася до 2024 YR4, миналата седмица той достигна ниво 3, когато вероятността за сблъсък беше най-висока. Сега обаче е на ниво 0 – тоест напълно безопасен.
Изводът? Слънчевата система е пълна с малки астероиди, които летят наоколо. И когато става въпрос за астероиди и комети, знанието е сила.
„Не трябва да се тревожим от откриването на тези обекти – те винаги са били там. Важното е, че с все по-прецизните наблюдения намаляваме вероятността някой голям астероид да ни изненада неприятно“, казва Бинзел.
А ако някога се появи истинска заплаха, колкото повече време имаме да подготвим мисия за отклоняване на астероида, толкова по-добре.
Източник: Ars Technica
