Отдавна човечеството се взира в небето и се чуди какво има там. Небето привлича човека, откакто първите проблясъци на съзнанието са се появили в нашия мозък. По нашия дълъг път към разбирането на Вселената, в която живеем, са изминати много стъпки и са направени много грешки. Тук ще разгледаме една доста забавна история, свързана с много уважаван за времето си учен.
Преподобният Томас Дик е роден през ноември 1774 г. в Шотландия и бил британски църковен служител, преподавател по естествени науки и писател, известен със своите трудове по астрономия и практическа философия, съчетаващи наука и християнство, в които се борел за хармония между двете.
От ранна възраст Дик проявявал дълбок и страстен интерес към астрономията. Всичко започнало с това, че на 9-годишна възраст той видял метеор, който се носел в небето, и след известно време построил свой собствен телескоп от модифицирани лещи за очила и картонени тръби. Томас продължил да изучава астрономията в Единбургския университет. И макар че службата му като проповедник приключила, след като бил отлъчен от църквата за афера със своя слуга, той все пак успял да създаде много научни, философски и религиозни произведения, които били добре приети както в Англия, така и в Америка и оказали влияние на множество учени, инженери, политици, писатели и мислители. И все пак, въпреки цялата му уважавана работа сред учените, някои неща изглеждат много странни в наши дни.
Томас Дик. Public Domain
Между писането, църковните проповеди и научните изследвания Дик ставал все по-обсебен от идеята, че не сме сами във Вселената. Той вярвал, че признаци на Бог проникват в цялата природа и Космоса и че ако Той е сметнал за достойно да създаде живот тук, на Земята, тогава вероятно е направил същото и другаде. В съвременния смисъл Томас Дик бил твърдо вярващ в концепцията за множество светове или космически плурализъм.
Той бил убеден, че всяка планета в Слънчевата система е обитаема и че Бог не би създал Вселена, състояща се само от безплодни простори и безжизнени скали. Дик вярвал, че Бог би искал величието на Неговото творение да бъде видяно от възможно най-много създания, и затова проповедникът стигнал до убеждението, че всички планети на Слънчевата система трябва да са обитавани. Той написал за това в книгата си „Небесни пейзажи, или Чудесата на планетарната система“.
„Моето заключение е не просто вероятно, но и абсолютно точно, тъй като противното мнение би лишило Бога от най-отличителния атрибут на неговата природа, като на практика му отрича съвършенството на безкрайната мъдрост и интелигентност. Но нямаме основания да заключим, че жителите на други светове са точно като нас.”
Разбира се, идеята за извънземния живот в нашата Слънчева система сама по себе си не била нова. Астрономът Уилям Хершел говорил за това в далечното минало, но Томас Дик бил един от първите, които се опитали да направят преброяване на универсалното население, за да определи колко извънземни съществуват. Той бил толкова сигурен, че останалата част от Слънчевата система е обитаема, че се опитал да изчисли колко извънземни обитават всяка планета в съседство и завършил със съмнителния сега метод за сравняване на използването на повърхността на всяка планета с гъстотата на населението на Англия. По това време в Англия имало средно 280 души на квадратна миля, така че чрез прости изчисления Дик успял да установи колко извънземни живеят на всеки известен небесен обект.
Public Domain
И така, според изчисленията на проповедника, се оказало, че 50 милиарда същества живеят на Венера, седем трилиона - на Юпитер, 15 милиарда марсианци - на Червената планета, осем трилиона извънземни - на Сатурн, дори на Луната те са 4,2 милиарда, а на астероида Веста има около 64 милиона извънземни. Дик дори предположил, че пръстените на Сатурн също може да са обитаеми. Той стигнал до заключението, че в Слънчевата система има най-малко 21 трилиона жители, а вероятно дори повече. Защото, ако Слънцето е обитаемо (а той смятал, че е), то количеството на населението трябва да се увеличи с още 1 трилион.
Дик бил сигурен, че въпреки че всички тези извънземни са подобни на нас по размер и начин на живот, Бог е предоставил на всяка планета организми, способни да се адаптират към живота в собственото си местообитание, дори на Слънцето. Освен това Томас публикувал своите произведения за извънземните жители малко преди Чарлз Дарвин да излезе с теориите си за еволюцията. Дик бил първият, който гръмко заговорил за извънземната еволюция:
„Не трябва да мислим, че ще бъде много трудно да се изкачим на толкова високи върхове; тъй като жителите на тези светове може да имат тела, различни от човешките, и да притежават двигателна сила, много превъзхождаща нашата.”
Томас Дик починал през 1857 г. на 82-годишна възраст, без да срещне нито един от тези 22 трилиона извънземни, точно като и ние. Сега подобни изчисления ни изглеждат доста наивни и глупави, но в онези дни Дик е бил толкова уважаван учен, че не е изглеждало пълен абсурд. Днес, поглеждайки назад, виждаме, че това е бил доста очарователен опит да се получи представа за нашата Слънчева система. Но той е илюстрирал много добре колко необятно е неизвестното над главите ни и колко много все още не знаем за него.
