Европейски физици са планирали да проведат една от най-строгите проверки на общата теория на относителността (ОТО), съобщава Мегавселена.
Учените с максимална точност ще изследват ефекта на забавянето на времето и възнамеряват да направят това с помощта на двата спътника Galileo, изведени на нецелеви орбити.
Според ОТО гравитацията забавя хода на времето. По-конкретно времето върви по-бавно на повърхността на Земята и по-бързо – при отдалечаване от нея. Спътниците са изведени не на кръгова, а на разтеглена орбита (26 000 км в апогея и около 14 000 км в перигея). На тях има атомни часовници.
Това позволило на учените да издигнат идея за провеждане на най-точната в историята проверка на ОТО. Специалистите от Центъра за приложни космически технологии и микрогравитация в Бремен и Парижката обсерватория възнамеряват да проследят положението на двата спътника на орбита, като сравнят часовниците на Земята и на апаратите Galileo.
Учените се готвят да проверят предсказанията на ОТО с точност до 0,0004 процента. Резултатите от експеримента се очакват до края на 2017 година. Според специалистите на ESA в случай на успех ще се получи най-точната, бърза и евтина проверка на ефекта забавяне на времето, предсказван от ОТО.
"Дори неуспехът (некоректното извеждане на орбита на спътниците Galileo) може да бъде превърнат в нещо полезно и увлекателно. Това е класически случай, когато животът ви дава лимони, а вие можете да си направите лимонада", отбелязва физикът Джералд Гуинър от университета на Манитоба в Канада.
По-рано ефектът забавяне на времето е провеждан с атомни часовници, изпратени в Космоса на специалния апарат Gravity Probe A, през 1976 г. в САЩ. Тогава апаратът на височина 10 000 км е използван за експеримент в продължение на два часа и предсказанието на ОТО е потвърдено с точност 0,00007 процента.
Новият експеримент е първият от такъв род оттогава. За разлика от предишния спътниците ще бъдат на разположение на учените не няколко часа, а цяла година. През 2017 г. ESA планира да изпрати атомен часовник на МКС, с който забавянето на времето да се провери с точност до 0,0002 процента.
Първата двойка работещи спътници на европейската навигационна система Galileo е пусната на 22 август от космодрума Куру във Френска Гвиана с ракета носител Союз-СТ-Б. 35 минути след старта апаратите не излезли на планираната орбита. Като причина се посочва проблем в ускорителния блок Фрегат-МТ, възникнал заради замръзване на ракетното гориво (хидразин).
Изведените на нецелева орбита апарати Galileo са признати от ESA за негодни за навигация. По-късно специалистите от ESA успели да повишат долната точка на орбитата на първия спътник с 3500 км и да я направят по-малко разтеглена. Европейските специалисти и досега не са изоставили опитите да изведат спътниците на целеви орбити.
