Странните движения на междузвездния обект Оумуамуа може да имат разумно обяснение, което няма нищо общо с разумни извънземни, разкрива ново изследване.
Странният междузвезден посетител – първият обект, открит някога в нашата Слънчева система, но който не произхожда от нея – предизвика недоумението на учените, когато го видяха да се ускорява от привличането на слънчевата гравитация. Кометите показват този вид странно ускорение, когато ледът в тях започне да се нагрява от Слънцето, но Оумуамуа не беше комета. Мистерията дори накара някои да спекулират, че Оумуамуа може да е извънземен космически кораб.
Но изследване, публикувано в списание Nature, разкрива по-обикновено обяснение: водородните молекули, уловени в леда под повърхността на Оумуамуа, може да са били освободени от обекта, докато Слънцето го е нагрявало, леко забавяйки полета му покрай нашата звезда.
Тези водородни молекули не биха могли да бъдат открити в наблюденията на учените върху Оумуамуа, казва пред Live Science водещият автор на изследването Дженифър Бергнер, химик от Калифорнийския университет в Бъркли.
Оумуамуа беше наблюдаван за първи път през октомври 2017 г. и остана в полезрението около четири месеца, преди да изчезне. За този кратък период той предизвика доста скандали благодарение на странните си свойства. Обектът с форма на пура е дълъг около 400 метра и може би 10 пъти по-тънък според НАСА. Първоначално изследователите смятаха, че това може да е комета, но той не образуваше опашка и не изпускаше облак от прах и газ при приближаването си към Слънцето.
Нов скандал пламна около междузвездния обект Оумуамуа
Оумуамуа можеше да бъде сметнат за астероид – тези космически скали се движат само под въздействието на гравитацията, – ако не бяха необяснимите промени в скоростта, наблюдавани от изследователите.
„Има редица изследвания, които се опитват да обяснят и двете наблюдения, но никое не може наистина да го направи, без да изисква много специфични и невероятни сценарии за формиране“, казва Бергнер.
Въпреки това има някои намеци, че лека молекула като водород може да е в състояние да задвижи траекторията на обект като Оумуамуа. Бергнер и нейният съавтор Дарил Селигман от Корнелския университет моделирали възможността водородът, уловен в Оумуамуа, да обясни неговото ускорение.
Изследователите открили, че обектът може да съдържа достатъчно водород, за да направи точно това. В този сценарий Оумуамуа е роден в някаква далечна планетарна система като обикновен, подобен на комета обект. В някакъв момент преди стотици милиони години той се освободил от родната си система и започнал дълго пътуване през междузвездното пространство, където космическите лъчи удряли водата, уловена в тялото му, и освобождавали водородни атоми, които се рекомбинирали като водородни молекули.
Астрономи изчислиха умопомрачително количество извънземни сонди в Слънчевата система
Тези водородни молекули останали уловени в джобове в леда на Оумуамуа, който при много ниските температури на междузвездното пространство има неорганизирана, подобна на стъкло структура. Докато Оумуамуа пътувал през относителната топлина на нашата Слънчева система, този лед започнал да развива малко по-организирана структура, сякаш се подготвял да стане познатият на Земята кристален лед. Тогава водородът започнал да изтича в достатъчно големи количества, за да задвижи обекта леко срещу слънчевата гравитация.
„Мисля, че това обяснение има много смисъл – казва Марко Микели, астроном в Координационния център за близки до Земята обекти на Европейската космическа агенция. – Това е може би най-последователният модел досега, който напълно обяснява това, което наблюдавахме на Оумуамуа, без да има нужда от някакво екзотично обяснение“.
Водородният ефект вероятно се случва на нормални комети, които произхождат от Слънчевата система, казва Бергнер, но вероятно не засяга скоростта или траекторията на обектите, освен ако те, също като Оумуамуа, не са много малки.
„Ако успеем да открием комети от облака на Оорт [на края на Слънчевата система], когато навлизат, можем потенциално да тестваме дали виждаме отделяне на водород“, добавя тя.
