Астрономите по целия свят се подготвят за потенциално впечатляващо събитие: нашата планета скоро ще се сблъска с облак от отломки, създаден от кометата SW3 при нейното разпадане през 1995 г.
Такава "среща" се случва само веднъж на всеки 16 години и сега може да бъде един от най-зрелищните метеорни дъждове в историята. Кометата 73P/Швасман-Вахман, или SW3, е краткопериодична комета, която обикаля около Слънцето за около 5,4 години и минава близо до Земята веднъж на всеки 16 години. Открита е през 1930 г. от двама немски астрономи - Арнолд Швасман и Арно Артур Вахман.
Диаметърът на това небесно тяло първоначално е оценяван на повече от 1000 метра, но се оказва, че то започва да се разпада през 1995 г. на четири големи парчета. С течение на времето кометата продължава да се разпада: през 2006 г. – последният път, когато преминава близо до Земята – са наблюдавани няколко десетки отделни фрагмента.
Тази година фрагментите, които съставляват останките на кометата, ще преминат още по-близо до нашата планета и могат да предизвикат красив дъжд от падащи звезди... или не! Всичко зависи от скоростта на кометните отломки: „Ако фрагмент от SW3 се е движил със скорост над 354 км/ч, когато се е отделил от кометата, бихме могли да видим добър метеорен дъжд. Но ако скоростта на изхвърлянето на отломки е била по-ниска, тогава нищо няма да долети до Земята и няма да има метеори от тази комета“, казва Бил Кук, ръководител на Управлението по метеороидна среда на НАСА.
Метеорните дъждове се предизвикват от отломки, изхвърлени от комети, когато преминават близо до Слънцето. Когато орбитата на нашата планета пресече тези облаци от отломки, те предизвикват зрелищни светлинни ивици, докато изгарят в нашата атмосфера. Това явление е още по-впечатляващо поради това, че повечето от отломките не са по-големи от песъчинки. Но скоростта им е такава, че пламват веднага щом влязат в нашата атмосфера, оставяйки къси светлинни следи в небето.
Този месец май е особено интересен за любителите на подобни астрономически явления. В началото на месеца пристигнаха ета-Акваридите – този звезден поток обаче е по-труден за наблюдение от Северното полукълбо, тъй като не минава много над хоризонта.
Втори шанс да видят красива гледка за хората отвъд Атлантика тази година е тау-Херкулиди, кръстен на звездата Тау Херкулeс, откъдето изглежда, че идват метеорите. Пик на активността се очаква през нощта на 30 май и рано сутринта на 31 май. Тогава сиянието на Тау Херкулeс ще бъде високо в нощното небе. Освен това ще бъде новолуние, което означава, че светлината от земния спътник няма да пречи на наблюденията. Първите редове в шоуто са за по-голямата част от Съединените щати, Източна Канада, Централна и Южна Америка. Астрономите обаче все още не са сигурни в това.
Всъщност това явление може да предизвика особено интензивен поток от падащи звезди (повече от хиляда метеора на час!), а може и да не се наблюдава нищо... Както споменахме по-горе, всичко зависи от скоростта, с която са били изхвърлени фрагментите по време на разпадането на кометата.
Орбита, нарушена от Юпитер
Когато кометата SW3 е открита през 1930 г., тя преминава само на 9,2 милиона километра от Земята. Въпреки това е трудно да се наблюдава с просто око, тъй като магнитудът ѝ по това време е едва +7 и през следващите години е наблюдавана рядко. Едва през 1995 г. кометата изведнъж става по-ярка поради фрагментацията си; същата година телескопи на Европейската южна обсерватория наблюдават четири отделни големи фрагмента от кометата. През 2006 г. космическите телескопи „Хъбъл“ и „Спицър“ наблюдават още десетки фрагменти.
Според Джо Рао, който е изследвал по-подробно явлението, тазгодишният метеорен дъжд се очаква не от съзвездието Херкулес, а по-скоро от съседното съзвездие Воловар – поради влиянието на Юпитер върху първоначалната орбита на кометата SW3.
Съзвездието Воловар може да бъде разпознато по най-ярката звезда Арктур (α Boötis), която е четвъртата най-ярка звезда в небето и най-ярката в съзвездието Воловар. Лесно е да я откриете по Голямата мечка: просто започнете с „дръжката“ на коша и продължете тази дъга до много ярка звезда, която е именно Арктур.
Звездното шоу (ако се случи) трябва да идва от точка, разположена на около 6° север-северозападно от тази звезда. Ще можем да се насладим на шоуто благодарение на снимките, които любители и професионални астрономи без съмнение ще публикуват онлайн.
Но ще имаме възможност да компенсираме това с най-очаквания метеорен рояк за годината – Персеидите, който ще праща „падащи звезди“ от 14 юли до 24 август. Да отбележим обаче, че пикът на тяхната активност, насрочен за нощта на 12 август, за съжаление ще съвпадне с пълнолунието, което може да попречи на наблюденията.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Телескопът "Хъбъл" показва, че "нещо странно" се случва с Вселената
