Астрономите са открили най-негостоприемната планета досега – с дъжд от скали, с морета от лава на дълбочина почти 100 километра и ветрове от почти 5 000 километра в час, съобщава ДЕ24.
Планетата с размерите на земята има ветрове четири пъти по-бързи от скоростта на звука и температури от около 3000°C от едната страна - достатъчно горещи, за да изпарят скалите. От другата страна те падат под минус 200°C - достатъчно студени, за да замразят азота.
Странната екзопланета е дом и на обширен океан от магма - дълбок почти 100 км. Тя се нарича K2-141b и е на около 200 светлинни години от нас - една от най-„екстремните“, откривани някога. Изследването хвърля нова светлина върху развитието на Земята.
Водещият автор Джанг Нгуен, докторант в университета Йорк в Торонто, каза: „Изследването е първото, което прави прогнози за метеорологичните условия на K2-141b.“
Огненият, горещ свят има повърхност, океан и атмосфера, изградени от едни и същи съставки - скали. Има морета от разтопена лава.
Планетата, описана в месечния журнал на Кралското астрономическо общество, е открита от космическия телескоп „Кеплер“ преди две години. Компютърните симулации вече прогнозират времето. Прогнозираните негостоприемни условия могат да променят трайно повърхността и атмосферните условия.
Анализ на светлинните модели показва, че две трети от K2-141b са изложени на безкрайна дневна светлина. На Змята и двете полукълба приемат слънчевите лъчи еднакво.
Екзопланетата принадлежи към подмножество скалисти планети, които обикалят много близо до своята звезда, казаха изследователите. Тази близост гравитационно я държи на място, винаги с една и съща страна, обърната към нея - което в крайна сметка създава крехка атмосфера в някои области.
Забележително е, че изпарената атмосфера е подобната на тази на Земята - само че с камъни, вместо с вода. Силната топлина ги кара да „валят“ - сякаш са водни частици. Точно както водният кръговрат на Земята, при който водата се изпарява, се издига в атмосферата, постига конденз и пада обратно като дъжд, така и натрият, силициевият моноксид и силициевият диоксид на K2-141b. На Земята дъждът се връща обратно в океаните, където отново се изпарява и водният цикъл се повтаря. На K2-141b минералните пари, образувани от изпарена скала, се измиват върху студената нощна страна от свръхзвукови ветрове, а камъните „валят“ обратно в океана от магма. Получените течения се връщат обратно към горещата дневна страна на екзопланетата, където скалата отново се изпарява. И все пак цикълът на K2-141b не е толкова стабилен, колкото този на Земята, казват учените. Те прогнозират, че минералният състав ще се промени с течение на времето - и в крайна сметка повърхността и атмосферата на K2-141b ще се променят.
Всички скалисти планети, включително Земята, са започнали като разтопени светове, но след това бързо са се охлаждали и втвърдявали. Планетите от лава ни дават рядко прозрение за този етап от планетарната еволюция.
