Опити за откриване на "допълнителни" луни на нашата планета са правени преди усвояването на Космоса от човека – през XIX век и през първата половина на XX век.
Спътникът на Пети
Френският астроном Фредерик Пети, директор на обсерваторията в Тулуза, до края на дните си бил убеден, че Земята, освен Луната, има и други естествени спътници. Всички те, според Пети, са болиди.
Най-голяма известност получават докладите на астронома за болид, който той наблюдава през 1846 г. Пети се позовава и на наблюденията на други учени и заключава, че болидът се върти около нашата планета по елиптична орбита с период от 2 часа 45 минути, апогей 3570 км и перигей 11,4 км. Но резултатите от неговите изследвания са опровергани от Юрбен Льоверие през 1851 г., а след това и от научната общност като цяло.
Спътниците на Валтемат
Междувременно още през 1898 г. друг учен, д-р Георг Валтемат от Хамбург, обявява откриването на цяла система от малки спътници на Земята. Един от тези спътници според астронома се намира на разстояние малко над 1 милион км от нашата планета и има диаметър 700 км, като прави обиколка около Земята за 119 дни. Спътникът не отразява достатъчно светлина и затова рядко се вижда с просто око.
Позовавайки се на наблюдения, направени в Гренландия през 1881 г., Валтемат дори заявява, че „понякога блести през нощта като Слънцето, но само за около час“. Според изчисленията на изследователя през февруари 1898 г. спътникът трябвало да премине през слънчевия диск. На 4 февруари същата година пощенските служители в град Грайфсвалд (Германия) наистина видели тъмен обект, който минавал на фона на Слънцето и заемал една пета от диаметъра му.
Всичко щяло да е наред, но в същото време светилото било наблюдавано и от професионалисти – астрономите У. Уинклер от Йена и Иво фон Бенко от Пула. Те не видели нищо на Слънцето освен слънчеви петна. Това обаче не спряло Валтемат в търсенето на спътник на Земята и през юли същата 1898 г. той изпратил съобщение до списание Science за откриването на трети спътник (с диаметър 746 км), който трябвало да се намира на 427 250 км от нашата планета. Списанието коментирало това съобщение: „Може би именно този спътник ръководи лудостта.“
Лилит
Въпреки това през 1918 г. астрологът Уолтър Горн Олд (Сефариал) заявил, че е "преоткрил" спътника на Валтемат, който той нарекъл Лилит, на името на първата жена на Адам в кабалистичната теория. Подобно на Валтемат, астрологът казвал, че Лилит е "тъмен" спътник, който не може да се види през повечето време, но може да се наблюдава само когато минава пред диска на Слънцето. Според Сефариал спътникът имал приблизително същата маса като Луната. Съображенията, че ако в близост до нашата планета има спътник с подобна маса, то това би предизвикало значителни смущения в движението на Луната, които не се наблюдават, не били отчетени от астролога.
Конспиративна теория
Разбира се, имало и други – още по-фантастични – съобщения за уж открити спътници на Земята. С тяхното търсене дори се свързва една от конспиративните теории, която се ражда в неспокойната глава на американския уфолог Доналд Кийхо (който по-късно става директор на Националния изследователски комитет по въздушни явления). Позовавайки се на някои източници в Пентагона, Кийхо твърди, че през 1953 – 1954 г. в орбитата на Земята уж били открити два спътника на Земята, но изкуствени. По-късно медиите пишат, че спътниците всъщност имат естествена природа. Но през 1959 г. американският астроном Клайд Томбо, който открива Плутон, представя окончателното заключение, че търсенето на каквито и да е спътници в орбитата на Земята не е дало резултат: не са открити обекти, по-ярки от 12-а – 14-а звездна величина.
Пръстените на Земята
Към края на еоценската епоха преди 35 милиона години температурите рязко се понижили и примитивните жители на Земята били принудени да живеят в студено време, продължило 100 000 години. Продължителността на това изпитание и въпросът какво е довело до него отдавна озадачават експертите. Били издигнати различни теории, за да го обяснят – от вариации в слънчевата светлина до промени в наклона на земната ос. В началото на XXI век двама учени предлагат нова идея: възможността нашата планета някога да е била обградена от огромен пръстен, подобен на пръстените на Сатурн, създаден от удар от астероид.
Това не е било първият път, когато климатът на Земята е бил променян от голям паднал обект. Тридесет милиона години по-рано ударът на астероид, за който се смята, че е унищожил динозаврите, обвил Земята в прах, като блокирал слънчевата светлина и причинил спадане на температурите. Но тази пелена се разсеяла вероятно за няколко месеца и климатът бързо се затоплил отново. Каквото и да е причинило еоценското охлаждане, трябва да се е задържало много по-дълго.
Най-вероятното обяснение, казват Питър Фосет от Университета на Ню Мексико и Марк Бослоу от Националните лаборатории Сандия в САЩ, са планетарни пръстени. Според учените голям астероид е ударил Земята под наклон. В процеса, според теорията, при сблъсъка са се разпръснали разтопени и изпарени части от Земята и отломки в Космоса, където някои от тях образували непрозрачен пръстен.
Използвайки компютърен климатичен модел, учените изчислили последствията. „Подобно на пръстените на Сатурн –предполага Бослоу – този пръстен е хвърлял сянка върху тропиците, оказвайки драстично влияние върху глобалния климат.“ И за разлика от прашната обвивка на динозаврите, казва той, еоценският пръстен и неговата сянка са се запазили, докато орбитиращите парчета са били забавени от горните слоеве на атмосферата, след което най-накрая са паднали обратно на Земята.
Троянските спътници на Земята
Това не са спътници на нашата планета. Така се нарича хипотетична група астероиди, разположени близо до точките на Лагранж L4 и L5 на системата Слънце – Земя и движещи се около Слънцето по орбитата на Земята на 60° пред (L4) или зад (L5) от нея. Гледани от Земята, те ще бъдат разположени в небето на 60° зад или пред Слънцето.
През 2011 г. край нашата планета действително бил открит първият троянски астероид, наречен 2010 TK7. Това е малък обект с диаметър около 300 м. Наскоро астрономите потвърдиха статута и на астероида 2020 XL5, открит през 2020 г., като втори земен троянски астероид. Все още не са открити троянски астероиди в точка L5.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Колко спътника може да има Земята? Учените дадоха интригуващ отговор
