Миналата година двама астрономи аматьори откриха обект, който направи частична обиколка около Земята. Той беше наречен 2022 NX1 поради възможността да е астероид, временно уловен от гравитацията на Земята. Съществуваше обаче много по-скучна възможност – това да е някаква отломка от ракета, която човечеството е забравило. Ново изследване потвърждава естествения произход на 2022 NX1, което го прави някогашна и бъдеща минилуна, с възможност да удари Земята по-късно този век.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
В допълнение към нашата спътница Луната, Земята понякога се сдобива за кратко с други обекти, известни като минилуни, които се озовават в нейната гравитация и се задържат за известно време. Предполага се, че това се случва от раждането на Слънчевата система, но едва наскоро някой е успял да ги открие. Един такъв пример е отскоро с обект 2020 SO.
Невидимите спътници и пръстените на Земята
Възможностите на човечеството да открива минилуни обаче съвпадна с изхвърлянето на хиляди изкуствени сателити и части от ракети в околоземна орбита и може да е трудно да се направи разлика. Преди 20 години обектът J002E3 се смяташе за астероид, докато не беше установено, че е горната степен на мисията „Аполо 12“. Затова когато Гжегож Душанович и Хорди Камараса открили 2022 NX1, те не били сигурни какво имат пред себе си. Сега статия в Astronomy and Astrophysics разкрива истинската природа на находката, както и нейните бъдещи перспективи, пише IFLScience.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
2022 NX1 е открит на 2 юли м.г. от Южната обсерватория на Лунната база в Намибия и е изчислено, че е направил най-близкия си подход до Земята на 26 юни. Оценен е с 1,2 процента шанс да удари Земята между 2075 и 2122 г., но с неговите приблизително 5 – 10 метра в диаметър няма да причини широко разпространени щети – въпреки че е възможна детонация, подобна на тази в Челябинск.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Колко спътника може да има Земята? Учените дадоха интригуващ отговор
Откритието доведе до спор дали 2022 NX1 е космически боклук, астероид в орбита със Земята или – още по-интересно – отломка от Луната. Било преценено, че въпросът заслужава да му бъде отделено време на гигантския телескоп Gran Telescopio Canarias и на 6 август м.г. екип успял да наблюдава обекта. Сега учените потвърждават, че спектрите му не изглеждат нищо изкуствено, нито нещо изхвърлено от нашата Луна.
Следователно 2022 NX1 е астероид, вероятно от K-тип (карбонатен) и се квалифицира като минилуна. Комбинацията от тези и предишни наблюдения показва, че 2022 NX1 е бил „заловен“ от гравитацията на Земята само за 21 дни. Това не е било достатъчно, за да завърши една обиколка, което може да накара някои да поставят под въпрос статута му на минилуна, но отговарял на официалното определение.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
2022 NX1 е улавян временно от нашата планета поне два пъти през 1980/81 г. Смята се, че орбитата му ще го върне като минилуна отново през 2051 г.
Земята си уловила още един астероид за компания (ВИДЕО)
Интересно е, че 2022 NX1 е преживял две залавяния при една близка среща – след 98-дневно посещение, завършило през януари 1981 г., и за 29 дни няколко седмици по-късно. Нещо подобно ще се случи през 2052 г. Никога досега не сме виждали това с близък до Земята астероид.
Колкото и малък да е, 2022 NX1 все пак е значително по-голям от предишните потвърдени минилуни. Например смяташе се, че 2020 CD3 е с диаметър 3,5 метра. Предишни минилуни са били астероиди от V-тип. „Откритието на 2022 NX1 потвърждава, че минилуните може да бъдат по-големи от няколко метра и също така, че принадлежат към хетерогенна популация по отношение на състава на повърхността“, заключават авторите.