На 18 юни 1178 г., час след залез слънце, най-малко петима души съобщили, че били свидетели на необичайно явление в небето над Южна Англия. Според записките на монаха Джървейс, летописец на Абатството на Христовата църква в Кентърбъри, хората видели „горния рог на полумесеца разцепен на две“.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
„От средата на този рог внезапно изскочи пламтящ факел, пръскащ във всички посоки огън, горещи въглени и искри на голямо разстояние“, пише монахът и добавя, че луната „се гърчеше като от болка“ и „потрепваше като ранена змия". След всичко това небесното тяло започнало да потъмнява.
Какво са наблюдавали монасите?
Историята на Джървейс от Кентърбъри остава забравена в продължение на векове, докато през 1976 г. Джак Хартунг, геофизик от Университета на Ню Йорк в Стоуни Брук, случайно се натъкнал на нея в архива на една от европейските библиотеки.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Илюстрация със средновековните монаси, които наблюдават „разцепването на Луната“, и летописеца Джървейс
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Вниманието на учения било привлечено от факта, че очевидците на това явление в един глас дали своите показания под клетва. Хартунг смята, че след като се е стигнало до толкова сериозна процедура за онова време, това означава, че монасите най-вероятно са били сто процента сигурни в това, което са видели.
Геофизикът се опитал да разгадае мистерията на "разцепената Луна". В своите изследвания той стъпил на тезата, че астрономическото събитие, което хората наблюдавали през 1178 г., трябва да е имало геоложки последици върху лунната повърхност.
Хартунг изучил снимки, направени през 1968 г. по време на прелитането на „Аполо 8“ от обратната страна на Луната, и открил, че ярките радиални „ивици“ около кратера Джордано Бруно – лунни насипи, изхвърлени при удара - все още не са покрити от праха, който се издига и се "движи" по повърхността по време на лунни трусове и бомбардиране с микрометеорити. Ученият предположил, че девствената почва може да сочи, че кратерът Джордано Бруно се е образувал наскоро и това е въпросната „следа“, възникнала в резултат на явлението, наблюдавано от монасите през 1178 г.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Кратерът Джордано Бруно, заснет от "Аполо 13". Снимка: NASA
Тук си струва да уточним, че кратерът Джордано Бруно не може да се види от Земята, тъй като се намира от обратната ѝ страна, но това образувание е сравнително близо до външната граница на зоната на либрация и ако при удара на голям астероид материалът е бил изхвърлен на десетки километри нагоре, то следи от това изхвърляне биха могли да се наблюдават от Земята.
Огромен астероид или метеор?
Хипотезата на Хартунг получила подкрепа от някои учени, по-специално астрономите Одил Каламе и Джон Мълхоланд. Те анализирали снимките, направени от съветската сонда "Луна-24", и стигнали до извода, че преди около 800-900 години на Луната действително може да е паднал метеорит. В резултат на сблъсъка на голямо космическо тяло с повърхността на нашия спътник от Земята е можело да се види впечатляващо изхвърляне на материал, което най-вероятно монасите са взели за „пламтящ факел“.
Но и много научни умове оспорили хипотезата на Хартунг. Още през 1977 г. планетолозите Харви Найнингер и Глен Хъс излезли с критика и заявили, че описаният от летописеца феномен от научна гледна точка не може да бъде причина за образуването на такъв кратер. Експертите предложили друго, по-правдоподобно обяснение: монасите са видели навлизането в земната атмосфера на метеорно тяло, което визуално било насложено върху диска на Луната.
Древен кратер
Някои експерти са склонни да смятат, че възрастта на кратера Джордано Бруно не е 800-900 години, а повече от 1 милион.
През 2009 г. астрономът Томокацу Морота изчислил, че кратерът е на възраст от 1 до 10 милиона години. Той направил това заключение на базата на изследване на плътността на малките кратери, които са се образували директно върху материала, изхвърлен от 22-километровия кратер.
Кратерът Джордано БруноСнимка: ASA/Goddard/Arizona State University
През 2012 г. още един учен - космологът Йорг Фриц, оценил възрастта на кратера на повече от милион години:
„Можем да изключим, че Джордано Бруно е създаден преди 800 години. В противен случай хората досега щяха да усещат последствията от това събитие под формата на дъжд от лунен материал - обяснява Фриц. - Освен това, ако ударът се беше случил през миналото хилядолетие, сензорите на лунните апарати щяха да показват повишена температура в района на кратера, но в действителност това не се случва.“
През 2001 г. аспирантът от Аризонския университет Пол Уидърс провел изчисления и симулирал ударното събитие, което трябва да се е случило през 1178 г. и да е довело до появата на огромния кратер. В своето изследване астрономът демонстрирал, че такова образувание трябва да е било оставено от обект с размери от един до три километра, освен това сблъсъкът би довел до това, че десет милиона тона лунен материал да полетят в посока на Земята.
Болид от метеорния поток Леониди през 1966 г.
Снимка: J. W. Young (TMO,JPL,NASA)
По оценките на Уидърс това би предизвикало интензивен метеорен дъжд, който да се наблюдава от Земята в продължение на седмица. Хората щели да съзерцават масивно космическо шоу, подобно на това, наблюдавано през 1966 г. по време на метеорния поток Леониди, когато атмосферата на планетата била бомбардирана от до 100 000 метеора на час.
Нито една хроника от XI-XIII век няма записи за толкова ярко небесно шоу, за което говори Уидърс.
„Мисля, че очевидците просто са се оказали в нужното време на нужното място, за да погледнат към небето и да видят метеор точно пред лунния диск, носещ се в тяхната посока - казва Уидърс. - И това е било доста зрелищен болид, който при навлизането в атмосферата на Земята е трептял и пръскал искри. Ако заемете правилна позиция спрямо метеора, както са направили тези петима монаси, ще получите идеалната геометрия на полета."
За разлика от астероида, който е образувал кратера Джордано Бруно преди повече от един милион години, обектът, който може да е предизвикал оптичната илюзия през 1178 г., трябва да е бил малък. Следователно той е изгорял в земната атмосфера и не е причинил неприятности на нашата планета.
Реалност или фантазия?
Решена ли е загадката? Може би не е имало никаква тайна: в своето изследване Уидърс стигнал до друго разобличаващо заключение: изчисленията на учения показали, че на 18 юни 1178 г. монасите не може да са наблюдавали лунния сърп от Кентърбъри, тъй като тогава той все още не се е виждал. Астрономът смята, че може би очевидците са объркали датата или нарочно са я записали неточно.
