Странна вулканична комета е изригнала силно, изхвърляйки повече от 1 милион тона газ, лед и „потенциални градивни елементи на живота“ в Слънчевата система, пише Live Science.
Кометата, известна като 29P/Швасман-Вахман, има ширина 60 километра и обикаля около Слънцето за около 14,9 години. Смята се, че 29P е най-вулканично активната комета в Слънчевата система. Това е една от около 100 комети, известни като „кентаври“, които са били изтласкани от пояса на Кайпер – пръстен от ледени комети, разположен отвъд орбитата на Нептун – в по-близка до Слънцето орбита, между тези на Юпитер и Нептун, както пише НАСА.
На 22 ноември любителят астроном Патрик Уигинс забелязал, че 29P драстично е увеличила яркостта си. Последващите наблюдения, направени от други астрономи, разкрили, че този пик в яркостта е резултат от масивно вулканично изригване – второто по големина, наблюдавано на 29P през последните 12 години. Най-голямото изригване е регистрирано през септември 2021 г.
Изригване с такъв размер е „доста рядко“, казва Кай Стодард-Джоунс от Кардифския университет във Великобритания. „Също така е трудно да се каже защо това изригване е толкова голямо.“ Експлозията била последвана от два по-малки изблика на 27 ноември и 29 ноември.
За разлика от вулканите на Земята, които изхвърлят гореща магма и пепел от мантията, 29P изхвърля студени газове и лед от ядрото си. Този необичаен вид вулканична дейност е известен като криовулканизъм, или студен вулканизъм.
Криовулканичните тела, които включват някои комети и луни в Слънчевата система, като Енцелад на Сатурн, Европа на Юпитер и Тритон на Нептун, имат повърхностна кора, заобикаляща основно твърдо ледено ядро, По думите на Ричард Майлс от Британската астрономическа асоциация с времето радиацията от Слънцето може да накара ледената вътрешност на кометите да премине от твърдо в газообразно състояние, което причинява натрупване на налягане под кората. Когато радиацията от Слънцето отслаби и кората, това налягане кара външната обвивка да се напука и криомагмата се изстрелва в Космоса.
Криомагмата от комети като 29P се състои главно от въглероден оксид и азот, както и някои ледени твърди вещества и течни въглеводороди, които „може да са предоставили някои от материалите, от които е възникнал животът на Земята“, пишат представители на НАСА.
Изхвърлянето от последното изригване на 29P се простира на 56 000 км от кометата и се движи със скорост до 1295 км/ч. Шлейфът „вероятно се е състоял от повече от един милион тона частици“, добавя Майлс.
Снимките на изригващата комета също показват, че струята е образувала неправилна форма, което предполага, че изригването е произлязло от една точка или регион на повърхността на кометата.
Тези наблюдения подкрепят предишни изследвания, които предполагат, че изригванията на 29P са свързани с въртенето на кометата. Майлс и Стодард-Джоунс смятат, че по-бавното въртене на кометата кара слънчевата радиация да се поглъща по-неравномерно от кометата, предизвиквайки изригвания. Засега изригванията съвпадат с нейния 57-дневен период на въртене, казват изследователите.
Според учените най-експлозивните изригвания на 29P следват цикъл, базиран на нейната орбита около Слънцето. Редица големи изригвания са регистрирани между 2008 г. и 2010 г., а сега са уловени две масивни експлозии през последните две години. Според Майлс следователно е вероятно да има поне още едно голямо изригване от 29P до края на 2023 г.
Не е много ясно как се случва този по-дълъг цикъл на изригване, защото за разлика от повечето други комети, които се приближават до Слънцето през определен период от своите орбити, 29P има до голяма степен кръгова орбита, което означава, че никога не се приближава много по-близо до Слънцето от средното разстояние.
До голяма степен 29P е пренебрегвана от астрономическата общност от нейното откриване през 1927 г., но тъй като се появяват нови доказателства за необичайната ѝ вулканична активност, тя започва да се приема по-сериозно, казва Майлс. „Явно има нещо ново, което трябва да се открие при изучаването на 29P.“
Учените планират да разгледат по-отблизо 29P в началото на следващата година с помощта на телескопа „Джеймс Уеб“.
ОЩЕ: Следи от живот на Венера се оказаха със земен произход
