Активността на Слънцето се е снижила значително в последните 20 години, съобщават руските учени от Института за космически изследвания. Какво е това – кратко колебание или начало на продължителен период, който ще ни препрати към малка ледникова епоха?
Слънчевата активност се характеризира с доста ясна цикличност. Основните цикли с продължителност 11 и 22 години се наричат цикли на Швабе-Волф и Хейл. По същество това е временна промяна на броя на слънчевите петна – области от повърхността на Слънцето, на които температурата е значително по-ниска от средната температура на повърхността му.
Получаването на по-точни характеристики на слънчевия вятър е станало възможно едва с началото на усвояването на Космоса. Съвременното оборудване на спътниците позволява да се оценят колебанията на електромагнитното излъчване на Слънцето, свързани с циклите слънчева активност. На пръв поглед те не са големи: 1 Вт/м2. Но продължителните периоди с такива аномалии теоретично могат да повлияят на земния климат.
Минимумът на Маундер е период с продължително намаляване на броя на слънчевите петна в средата на XVII и началото на XVIII век. Той е кръстен на английския астроном Едуард Маундер, открил това явление при изучаване на архивите от наблюденията на Слънцето.
Минимумът на Маундер съвпада по време с най-студената фаза на глобалното застудяване на климата, наречено Малък ледников период. В Европа и Северна Америка зимите били много студени. По време на Минимума на Маундер замръзнала водата в реките Темза и Дунав. Снегът се задържал в някои равнини целогодишно. Гренландия се покрила с ледове.
Пряката връзка на Малкия ледников период с Минимума на Маундер засега е хипотеза, недоказана от климатолозите. И все пак какви са причините за цикличните колебания в слънчевата активност?
Слънцето, както и повечето звезди, притежава мощно магнитно поле. Преносът на енергия в недрата на Слънцето се осъществява не само чрез лъчение, но и от конвекция на плазма с много висока електрическа проводимост. Локалните магнитни полета във вътрешността на Слънцето въздействат на плазмата. В процеса на конвекция големите обеми вещество, с големи аномалии в магнитното поле, се издигат към повърхността на звездата – атмосферата.
Нееднородността на магнитното поле върху повърхността на Слънцето създава разнообразни физически ефекти: слънчеви петна, изригвания, коронални примки и факли. Всички тези явления образуват слънчевата активност.
Настоящият минимум учудва дори несклонните към емоции учени: за периода на инструментални наблюдения той е един от най-изразените.
„В началото на космическата ера имаше около 50 магнитни бури на година, тоест практически всяка седмица имахме буря. Силни бури, не много силни. А сега не всяка година има магнитни бури. Средно сега има 2-3, максимум 5 магнитни бури на година“, казва Юрий Ермолаев, ръководител на групата за изследване на слънчевия вятър в Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
С други думи, човечеството е се сблъскало със сериозно отслабване на слънчевата активност. Но да се говори, че това ще спре съвременното затопляне на климата или че ще ни върне в Малкия ледников период, е преждевременно.
