Кометата C/2013 A1 (Сайдинг Спринг) е прелетяла на 135 000 километра от Марс – достатъчно близо външните слоеве от разредената ѝ атмосфера да започнат да "бомбардират" планетата с газ и прах.
По време на това прелитане кометата е изхвърлила между 1000 и 2000 кг прах от магнезий, силиций, калций и калий (всички те се явяват образуващи елементи) в горните слоеве на атмосферата. Кометата също е оставила следи от въглероден диоксид, азот и вода, които не биха могли да бъдат открити, тъй като атмосферата на Марс също се състои от тези елементи.
По думите на водещия автор на изследването Кари Лийс от Университета Джон Хопкинс дълготрайният ефект от нейното преминаване е бил минимален – марсианските небеса са били замърсени от прах, но това не продължило дълго – един-два марсиански дни.
Кометата е проправила своя път от облака на Оорт – област от Слънчевата система, съдържаща милиарди комети. Външната част на облака на Оорт е приблизителна граница на Слънчевата система. Съвременните технологии не позволяват изучаването на такива далечни комети, затова сближаването на Сайдинг Спринг с Марс било шанс за учените да надникнат в ядрото на кометата с марсианските апарати.
Снимките от сондата MRO показали, показали, че размерът на ядрото е около 0,7 километра, което е по-малко, отколкото на типична комета от пояса на Кайпер, които често посещават Слънчевата система. Всъщност, отчитайки възрастта на Слънчевата система, комета от пояса на Кайпер със същия размер по-скоро досега би се изпарила, като се отчитат налягането и топлината от Слънцето.
Друга марсианска сонда – MAVEN – се е присъединила към планетата през октомври 2014, което ѝ позволило да изучи влиянието на кометата върху марсианската атмосфера, пише Space.com.
Освен това снимки от прелитането на кометата са направили и марсоходите "Кюриосити" и "Опортюнити" – първите снимки от подобен род, направени от повърхността на друго небесно тяло.
До този момент в научните среди има съмнения действително ли водата и другите жизненоважни елементи са попаднали на Земята заедно с кометите. По време на изучаването на кометата Чурюмов-Герасименко е изяснено, че съотношението на деутерия (тежка форма на водорода) към водорода е различно от земното, но други изследвания показват, че съотношението на други комети от пояса на Кайпер може да е по-сходно.
Сближаването на Сайдинг Спринг с Марс може да отразява това, което повсеместно се е случвало в Слънчевата система – близко прелитане и падане на комети и астероиди върху Земята, които дълго време са доставяли различни елементи както на Земята, така и на други планети.
По време на преминаването на кометата Европейската космическа агенция, НАСА и Индийската организация за космически изследвания вярно са оценили рисковете от кометната прах и са разположили своите апарати по такъв начин, че тя да не им навреди. Важна роля в наблюденията са изиграли и астрономите любители – група ентусиасти от Южна Африка успели за първи път да предупредят астрономическата общественост за това, че кометата е прелетяла покрай Марс и е останала цяла.
Учените изразяват надежда, че професионалисти и любители ще си сътрудничат и занапред, например при сближаване със Земята на доста ярки комети – кометата 46P/Виртанен (тази комета е била първоначалната цел на сондата "Розета"), кометата Енке и други.
