Форми на извънземен живот са се появили няколко милиона години след Големия взрив, а хората са нещо като новодомци във Вселената, твърди най-нова теория, разработена от американски учен и цитирана от сайта Space.com, предаде БТА.
Най-първите живи същества са видели бял свят, когато всемирът все още се е намирал в хладно състояние след първородната експлозия.
Екзопланетите, стоплени от породената космическа радиация, са били населени с живот около 15 милиона години след началото на Вселената. Тогава температурите са съответствали на един топъл летен ден на днешната Земя.
Първите форми на живот на нашата планета са се появили преди около 3,8 милиарда години - или 700 милиона години след образуването на Земята.
Харвардският астрофизик Ейбрахам Льоб основава своята теория на данните за реликтовата микровълнова радиация на Вселената, регистрирана от обсерваторията "Планк" на Европейската космическа агенция. Именно тя е стоплила първите екзопланети, на които се е появил живот, няколко десетки милиона години след Големия взрив.
Космическата фонова радиация изпълва всяко кътче на Вселената. Тя е лъчението, което се е получило след взривното й сътворение преди около 14 милиарда години. Според Льоб и екипа му, ако скалистите планети от нашата Слънчева система са съществували около 15 милиона години след Големия взрив, космическата фонова радиация е щяла да ги затопли, дори и без да се намират в обитаемата зона, при която температурата позволява съществуването на вода в течно състояние. Тази живителна топлина я е запазила в този й вид при най-ранните екзопланети в продължение на милиони години.
