Неутронните звезди се издигат на върха на списъка с най-интересните обекти във Вселената. Първо, защото те представляват гъста "ядрена паста", а сега имаме нови доказателства, че сърцевините на най-масивните неутронни звезди са съставени от екзотична "супа" от субатомни частици - кварки, се казва в публикация на списание Nature Physics.
Още: Магнитни бури за седмицата 20-26 януари 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Още: Земята ли е единствената планета в Слънчевата система с тектоника на плочите?
Физици са направили нови изчисления, използвайки данни от гравитационни вълни, открити за първи път при сблъсък с неутронна звезда през август 2017 година, заедно с наблюдения на изненадващо масивни неутронни звезди. Заключението им дава вълнуващ резултат - сърцевините на най-масивните неутронни звезди са толкова плътни, че атомните ядра престават да съществуват, кондензирайки се в кваркова материя.
Това , казват изследователите, е важен етап в разбирането на странните сърцевини на тези екстремни обекти.
"Потвърждаването на съществуването на кварковите ядра вътре в неутронните звезди беше една от най-важните цели на физиката на неутронните звезди, като тази възможност за първи път е допусната преди около 40 години", казва теоретичният физик Алекси Вуоринен от Хелзинкския университет.
Още: Луната вече е в списъка с обекти на културното ни наследство в риск
Още: Starship на SpaceX се взриви при тестов полет и създаде хаос за самолетите (ВИДЕО)
Неутронните звезди са доста странни. Те всъщност са мъртви - останки от масивни звезди, които биха имали между 8 и 30 пъти по-голяма маса от Слънцето. Когато тези звезди се превърнат в свръхнова, по-голямата част от тяхната маса се взривява в космоса; останалото ядро се събира в невероятно плътен обект.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Планетата Фаетон и каква щеше да е съдбата на Земята
Още: Блокирана на МКС с месеци астронавтка се разходи в открития Космос (ВИДЕО)
Получените неутронни звезди могат да варират между около 1,1 и 2,3 слънчеви маси, събрани в плътна малка сфера с диаметър само между 10 до 20 километра.
Когато възникне сривът на ядрото при свръхновата, протоните и електроните в атомите, които съставляват обекта, се компресират в неутрони и неутрино. Неутрино избягват, оставяйки неутроните при такива условия на високо налягане, че те се сливат, което прави неутронната звезда по същество едно голямо ядро, с плътност над 100 трилиона пъти по-голяма от материята в основата на ядрото. Очаква се обаче плътността да се увеличава, колкото по-дълбоко отивате, и тук идва идеята за ядро от кваркова материя. Кварките са основни субатомни частици, които се комбинират и образуват композитни частици като протони и неутрони.
В продължение на няколко десетилетия астрономите предполагаха, че при достатъчно висока топлина и плътност неутроните се разпадат още повече на съставните им кварки, създавайки нещо като кваркова супа.
Още: Най-после орбиталната ракета на Джеф Безос е в Космоса: Ще навакса ли изоставането от Мъск? (ВИДЕО)
Още: Изстреляха първия български спътник с ракетата "Фалкон 9" (ВИДЕО)
Наистина е трудно да разберем какво има вътре в неутронна звезда. Така сблъсъкът през август 2017 г. беше много вълнуващ за астрономите, тъй като начинът, по който двете звезди се промениха, приближавайки се до толкова една до друга, че да се деформират гравитационно, може да разкрие информация за тяхната вътрешна структура.
Вуоринен и неговият екип са използвали този сигнал от гравитационна вълна, заедно с новите теоретични резултати от физиката на частиците, за да проведат своето изследване. Те открили, че неутронните звезди към горната граница на масата на такива обекти - най-малко 2 слънчеви маси - показват характеристики за наличието на огромно ядро от кваркова материя, повече от половината от целия диаметър на неутронната звезда.
Откриването на кваркова материя вътре в неутронни звезди не би било просто невероятно само по себе си - може да ни помогне да научим повече за най-ранните моменти от нашата Вселена. Космолозите смятат, че за няколко микросекунди, точно след Големия взрив, известен като епохата на кварките, Вселената е била изпълнена с гореща супа от кварково-глюонна плазма, която бързо се слива в адрони.
В наши дни можем да открием кваркова материя само за кратко при експерименти, но някои масивни неутронни звезди също могат да я притежават.
