Европейски и американски планетолози откриха свидетелства за това, че в облака на Оорт – най-далечната част от Слънчевата система - може да съществува една или повече гигантски планети.
Те се намират от 10 до 100 пъти по-далече от Слънцето от така наречената Планета X, хипотетичния девети свят на нашата планетна система. За това пишат изследователи в научна статия, публикувана в електронната библиотека arXiv.org. На портала се публикуват изследвания, които не са преминали задължителната процедура за рецензиране от независими експерти.
"Нашите изчисления показват, че планети, които са се формирали във вътрешността на хаотичния облак на Оорт или са попаднали в него отвън, могат да съществуват вътре в него милиарди години. Това ни говори, че в подобни региони на планетни системи често трябва да се срещат големи екзосветове. Ако такава планета съществува в Слънчевата система, то тя е отдалечена от хипотетичната „Планета Х“ десетки или стотици пъти“, пишат изследователите.
Деветата планета в Слънчевата система е открита отдавна: тя и стотици други подобни планети
В Слънчевата система присъстват не само осем „истински“ планети, Плутон и няколко десетки светове джуджета, но и безброй астероиди и комети. По-голямата част от известните на науката астероиди се намират във вътрешните области на Слънчевата система, в така наречения Главен астероиден пояс, а кометите са съсредоточени в облака на Оорт в покрайнините на Слънчевата система.
Облакът на Оорт представлява разсеян куп материя, който се намира приблизително 150 – 1500 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото е Земята. Във вътрешността на облака на Оорт има огромен брой комети и други ледени небесни тела, които са се озовали в покрайнините на Слънчевата система в ранните етапи на нейната еволюция. През последните години астрономите започнаха активно да изучават облака на Оорт в търсене на мистериозната „Планета X“, намеци за съществуването на която бяха открити в средата на миналото десетилетие.
Планети на края на Слънчевата система
Група европейски и американски планетолози под ръководството на Шон Реймънд, изследовател от Университета в Бордо, са стигнали до извода, че в облака на Оорт може да се крият много големи планети, изучавайки поведението на обектите в облака в първите етапи от еволюцията на нашата планетна система.
Raymond, et al.
Както обясняват учените, в тази епоха Слънчевата система се е избавила от голям брой протопланети и пълноценни планети. Предполага се, че те са били изхвърлени в оОткрития космос в резултат на гравитационни взаимодействия с други обекти. Учените се заинтересували дали някои от тези светове може да са „заседнали“ в облака на Оорт.
Техните изчисления показали, че до 10% от тези изхвърлени планети може да са били заловени от облака на Оорт, където тези светове са могли да влязат на стабилна орбита или да съществуват в полустабилно състояние в продължение на няколко милиарда години. Това говори, че в Слънчевата система, както и в стотици хиляди други планетни системи, съществува една или повече гигантски планети, скрити в облака на Оорт или негови аналози.
Къде е краят на Слънчевата система?
Освен това изчисленията на астрономите показват, че в облака на Оорт с малка, но значителна вероятност от около 7% могат да заседнат и планети, изхвърлени от други планетарни системи и попаднали в Слънчевата система от Открития космос. Търсенето на такива екзосветове ще бъде една от основните задачи за ново поколение обсерватории, такива като европейския телескоп E-ELT и неговия американски аналог TMT, смятат изследователите.
