Дузина черни дупки,вероятно лежат в центъра на нашата галактика „Млечния път”, твърдят изследователи.
Нови изследвания предоставят доказателства за теория, която предрича, че в центъра на галактиката ни има „супермасивна” черна дупка заобиколена от много на брой по-малки черни дупки.
Предишни изследвания на центъра на „Млечният път”, където е засечена най-близката „супермасивна” черна дупка предоставят доказателства за това. Чарлс Хейли от Колумбийският университет в Ню Йорк е използвал архивни данни от рентгеновия телескоп на НАСА Касандра, за да стигне до тези заключения. Екипът му открива дузина не активни двойни системи с малка маса, в които спътник на звездата е малка черна дупка.
Супермасивната черна дупка в центъра на Млечния път, позната като Стрелец А *(SgrA*) е заобиколена от ореол от газ и прах, което е идеално условие за раждането на масивни звезди. Там такъв тип звезди се раждат, живеят и умирят и след това се превръщат в черни дупки.
Черните дупки извън този ореол се вярва, че също са под влиянието на SgrA*. Защото те губят енергия, тъй като са придърпани от и уловени от силата й (на SgrA*).
Някой от тези черни дупки, преминаващи покрай звезди, сформират двойни системи.
Предишните опити да се засече популацията на черните дупки се основаваха на големи избухвания на радиационна енергия, която понякога се създава от тези двойки, предаде БГНЕС.
„Галактичният център е толкова далеч от Земята, че избухвания от този тип, достатъчно ярки силни, за да могат да се наблюдават от тук са толкова редки, че се виждат веднъж на 100 до 1000 години”, каза проф. Хейли. Така че вместо да гледат тях учените от Колумбийският университет решават, да се съсредоточат върху по слабия, но постоянен радиационен поток, който тези двойни системи генерират, когато са неактивни.
„Когато са изолирани и не са в двойка, черните дупки са просто черни. Те не правят нищо”, заяви професора. „Но когато те се съберат със звезда с ниска маса, техният „брак” създава радиационни избухвания, които са доста по-слаби, но последователни и откриваеми”, допълва той.
Проверявайки за такъв тип изувания в базата данни на Касандра той забелязва 12 в радиус от три светлинни години от SgrA*. На база на тези данни екипа предполага, че около SgrA* може да има между 300 и 500 двоични системи с „малки” черни дупки и около 10 000 самотни „малки” черни дупки.
Професор Хейли каза, че е намерил потвърждение на „тази голяма теория”. Това ще ни даде значителна преднина в изследването на гравитационните вълни, защото като знаем приблизителният брой на черните дупки в сърцето на една типична галактика , ще можем по-добре да предвидим, колко гравитационни вълни можем да очакваме от там”, допълни той.
Гравитационните вълни са нарушение на тъканта на време-пространството. Те са били предсказани от Айнщайн в неговата основна теория и бяха засечени от експеримента Лиго през 2015-та година. Едно от тези нарушения дойде от сблъсъка на две черни дупки.
