Международен изследователски екип под ръководството на Института за астрофизика „Лайбниц“ в Потсдам е разработил нов метод за изобразяване на Вселената и е създал завладяваща карта на Космоса, базирана на анализа на движенията на 56 000 галактики.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Работата показва впечатляващи космически структури и картографира широкомащабната взаимосвързаност на галактическите свръхкупове в нашата Вселена, съобщава Институтът по астрофизика „Лайбниц“.
Гравитацията е доминиращата сила във Вселената: тя държи Луната около Земята, планетите в техните орбити около Слънцето и свързва нашия Млечен път с неговия съсед – така наречената Местна група.
Зоната на здрача: Огромен обект се крие "зад гърба" на нашата Галактика
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Но дори Местната група е само малка част от по-големия галактичен куп Дева, който се състои от около 2000 галактики и се смята, че е част от още по-голямата структура Ланиакея. Новото изследване поражда съмнение дали Ланиакея всъщност е нашият домашен свръхкуп или дори дали съществува.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Картографирането на Вселената винаги е било една от най-предизвикателните задачи в астрономията. Неточните наблюдения, грешките в наблюденията и непълните данни правят тази работа изключително трудна. Освен това наблюдаваните галактики съставляват само малка част от общата маса във Вселената, тъй като голяма част от материята съществува под формата на невидима тъмна материя.
Освен това, не е задължително галактиките да се формират по такъв начин, че да проследяват добре основната материя, което ги прави несигурен индикатор за разпределението на материята във Вселената. Следователно, за да създадат карта на нашата космическа среда, изследователите разглеждат и движението на галактиките.
От една страна, галактиките се отдалечават от нас с разширяването на Вселената, но от друга страна, те също се привличат една друга поради гравитацията. Тези движения могат да бъдат картографирани и да разкрият космическите течения – реките и теченията в целия Космос, по които се движат галактиките. Тъй като движението се причинява от гравитацията, то може да се използва за виждане на невидимото.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Международен екип астрономи под ръководството на Орелиен Валаде, водещ автор на изследването, публикувано в Nature Astronomy, са използвали данни от каталога Cosmic Flows-4 с движенията на 56 000 галактики, за да картографира локалната вселена. Тъй като в измерванията на скоростта на всяка галактика са възможни грешки, има различни възможни космографски карти, които биха паснали на данните от наблюденията.
Така екипът разработил нов подход: „вероятностна“ карта на Вселената. Такава карта показва колко вероятно е действително да съществува определена характеристика, като например „басейн на привличане“.
Басейнът на привличане е регион, който при липса на космическа експанзия би се сринал до една точка. С този нов метод изследователите получили надеждна картина на широкомащабното разпределение на материята и разкрили удивителни структури на нашия космически съсед.
Ланиакея – свръхкупът, към който мнозина вярваха, че нашата галактика принадлежи, вероятно е просто придатък на много по-големия басейн на Шейпли. Може дори да не съществува като отделна единица. Още по-удивителен е фактът, че Великата стена на Слоун – огромна стена, съставена от стотици хиляди галактики – с около 500 милиона кубични светлинни години в момента е най-голямата известна структура в тази космическа мрежа от галактики.
Стотици нови галактики в гравитационна аномалия
„Може би не е изненадващо, че колкото по-навътре в Космоса се вглеждаме, откриваме, че нашият суперкуп е по-свързан и по-обширен, отколкото си мислехме – заключава съавторът на изследването Ноам Либескинд. – Откритието, че има голям шанс да сме част от много по-голяма структура, е вълнуващо. В момента това е само намек: ще трябва да се направят още наблюдения, за да се потвърди размерът на нашия домашен суперкуп.“
Работата е извършена в сътрудничество с учени от Хавайския университет, Университета на Йерусалим и Университета Париж-Сакле, използвайки данни от каталога Cosmic Flows-4.
