Ако светът не предприеме спешни действия за справяне с глобалната екологична криза, загубата на дива природа ще струва на световната икономика 479 милиарда долара годишно до 2050 г. Това сочат данните от нов доклад на WWF.
Изследването Global Futures изчислява икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 държави до 2050 г.
Кои ще са най-тежко засегнатите държави през следващите 30 години?
Най-потърпевша ще бъде икономиката на САЩ.
Прогнозите сочат, че страната ще губи всяка година по 83 млрд. долара – сума, еквивалентна на целия годишен БВП на Гватемала.
Сериозни щети ще отчетат също Япония и Великобритания – съответно 80 и 21 млрд. долара годишно.
Експертите уверяват, че и в трите случая икономическият спад се дължи до голяма степен на очакваните щети върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на глобално ниво на естествени крайбрежни защити като коралови рифове и мангрови гори.
Развиващите се страни също ще пострадат, предупреждават учените и икономистите, изготвили доклада.
Те отчитат, че особено тежко са засегнати Източна и Западна Африка, Централна Азия и части от Южна Америка.
Причината - загубата на дива природа влияе пряко върху нивата на производство, търговията и цените на храните.
Според учените, трите държави, които ще загубят най-много като процент от своя БВП, са Мадагаскар, Того и Виетнам.
Ситуацията в България: Основни полета на изследвания у нас през последните 15 години са река Дунав и българските гори. Според WWF загубата на дива природа представлява риск и за България, най-вече в посока постигане на целите за устойчиво икономическо развитие и изравняване на дисбалансите с останаите държавите от ЕС.
"Това революционно проучване показва как опазването на природата вече е не само морален, но и социално-икономически проблем. Освен че има огромно влияние върху човешкия живот и поминък, загубата на дива природа е катастрофална и за нашия просперитет", коментира Марко Ламбертини, генерален изпълнителен директор на WWF International.
Хората по света вече усещат ефекта от увеличаващите се цени на храните, засушаването, недостига на стоки, екстремните наводнения и ерозията по бреговете. И все пак за следващото поколение нещата ще бъдат многократно по-лоши, а до 2050 г. световната икономика ще загуби трилиони долари.
Проучването използва нова методика, за да оцени какъв би бил макроикономическият ефект от замърсяващото земеделие, увеличаването на емисиите парникови газове и загубата на естествени местообитания.
Изводът е, че това ще струва на света най-малко 479 млрд. долара годишно или близо 9,9 трил. долара до 2050 г. Експертите изчисляват, че сумата се равнява на комбинираните икономики на Великобритания, Франция, Индия и Бразилия.
По-конкретно очакваните годишни загуби възлизат на:
327 млрд. долара от наводнения, бури и ерозия на почвата поради промени в растителността по бреговата ивица, както и поради повишаване на морското равнище;
128 млрд. долара от минимизиране капацитета на екосистемите да поглъщат въглерод;
19 млрд. долара от недостиг на вода за селското стопанство;
15 млрд. долара от загубени местообитания за пчели и други опрашващи насекоми;
7,5 млрд. долара от унищожени гори и екосистемни услуги.
Докладът предвижда и постоянно покачване на цените на ключови стоки в световен мащаб през следващите 30 години. Това се дължи на факта, че селскостопанският сектор ще бъде сред най-силно засегнатите от загубата на дива природа. Комбинацията от недостига на вода, ерозията на почвата и намаляването на пчелите се очаква да вдигне цените на храните, което ще има отражение и върху продоволствената сигурност в много региони. Очаква се най-много да поскъпне дървеният материал (8%), следван от памука (6%), семенните култури (4%), плодовете и зеленчуците (3%).
Каква е алтернативата?
За щастие, пред нас има и друг път, напомнят учените. При сценарий, при който бизнесът използва внимателно природните ресурси, за да се избегне по-нататъшна загуба на важни за биоразнообразието райони и екосистемни услуги, икономическите резултати биха били драстично по-добри. По оценки на доклада, в този случай глобалният БВП би нараствал с 490 милиарда долара на годишна база.
"Ние зависим от природата много повече, отколкото природата зависи от нас. Трудно е да си представим стабилно, справедливо и проспериращо общество, ако горите бъдат унищожени, опрашителите изчезнат, биоразнообразието се срине, а реките се изчерпат. Добрата новина е, че тези катастрофални резултати могат да се предотвратят, ако правителствата вземат спешни мерки. Ние се нуждаем от Нова сделка за природата и хората, толкова всеобхватна, амбициозна и основана на науката, колкото климатичното споразумение, договорено в Париж през 2015 г.", споделя Марко Ламбертини от WWF.
