През месец юни 2023 г. по-голямата част от земното кълбо бяха отчетени температури над нормата, като на места около Антарктическият полуостров положителното отклонение достигна около 11°C. Горещите вълни в САЩ, Мексико и Индия причиниха смъртта на повече от 250 души. В Европа през юни 2023 г. бяха отбелязани средни температури около нормата, като западната и северната част на Стария континент е била по-топла, докато Южна и Източна Европа са били по-студени. Месецът е бил рекордно топъл във Великобритания, Ирландия, Холандия и Белгия. А Пекин вече има нова най-висока юнска температура. В Антарктида площта на морския лед продължава да е рекордно малка. В нашата страна температурите са били близки до нормата, но в Западна България валежите са били 3 пъти над обичайните. Това пише в своя статия за Климатека Симеон Матев.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през юни 2023 г. е била в глобален план с 0,53 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.), като месецът е бил с 0,71 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.) Тези стойности определят изминалия месец като най-топлия юни от 1979 г., откакто се водят наблюдения по този начин, като разликата със следващите в тазите в класацията – 2019, 2020 и 2022 г., е значителна.
При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 г. насам, се вижда, че най-топлите месеци юни до момента са в изброените по-горе години и с много голяма сигурност може да се каже, че юни 2023 г. ще бъде най-топлият. Данните за последните 143 години потвърждават това и по двата метода на запис на данни – Коперник (C3S) и NOAA. Най-студен юни е бил отчетен през далечната 1881 г., а в по-ново време – през 1982 г. и в периода от 1984 до 1986 г. От 1880 до 2023 г. трендът на повишение на средната глобална юнска температура е 0,08 °C на десетилетие, но за последните 44 години (от 1979 до 2023 г.) тази тенденция е значително по-голяма и достига стойности от порядъка на 0,25 °C на десетилетие или промените в температурите се случват три пъти по-бързо.
В регионален план през месец юни 2023 г. са преобладавали местата с положителна аномалия. В Северна Америка и на почти цялата територия на Канада, както и в района от Мексико до Екватора, са отчетени наднормени средни температури. Вследствие на горещините в щатите Луизиана и Тексас са починали 14 души, а в Мексико жертвите са били 112. В Индия, в щатите Утар Прадеш и Бихар, горещата вълна също е причинила смъртта на около 100 души. В тези части на Индийския субконтинент горещините са нещо обичайно за юни, когато се достигат годишните максимуми на температурата, преди да започнат мусонните дъждове. Това е причината много индийци работят на открито под жаркото слънце само с мокра кърпа, увита около главите им.
Екстремно високите температури не подминаха и Китай, като Пекин отчете най-високата си юнска температура. Максималната температура в китайската столица на 22 юни е достигнала 41,1 °C и успя да „счупи“ предишния рекорд от 40,6 °C, поставен на 10 юни 1961 г.
Обратно, по-ниски от средните температури са наблюдавани в районите на югозападните и източните Съединени щати, голяма част от Бразилия и в сравнително малки територии от Северна Африка и Южна Азия, както и в цяла Западна Австралия.
През изминалия месец температурите на моретата и океаните също са били преобладаващо наднормени. С най-голяма положителна аномалия се открояват някои акватории около Антарктическия полуостров и големи сектори на Северния Атлантик. Условията на Ел Ниньо продължават да се развиват над екваториалната източна част на Тихия океан. По-големи райони с отрицателни аномалии са били наблюдавани в морето на Амундсен, край Западна Австралия, Южна Африка и Калифорния.
В Европа месецът е по-топъл от средното и поставя множество рекорди
Месечното температурно отклонение е по-високо с 0,73 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Това е с повече от 1 °C по-ниска аномалия от най-топлия юни до този момент за Стария континент, отчетен през 2019 г. Това е и осмият пореден юни месец, който е по-топъл от нормата. Най-студеният юни от 1910 г. насам се случва през 1923 г., а от 1980 до 1994 има 15-годишен период само с отрицателни аномалии, което потвърждава сравнително големия тренд на затопляне. За периода 1979 – 2023 г. се отчита увеличение от 0,53 °C на десетилетие, а от началото на миналия век до днес тенденцията е със стойност 0,17 °C на десетилетие. Тези цифри показват, че за последните 40 години Европа се затопля повече от 3 пъти по-бързо, а само за последните 10 години затоплянето е с повече от 0,6 °C.
В регионален план в голяма част от Западна, Централна и Северна Европа месецът е бил значително по-топъл от обичайното, докато на Балканите, в Южна Италия и Югоизточна Испания температурите са били около и под нормата.
Според Ирландската служба за времето изминалият месец юни е най-топлият в страната, откакто се правят метеорологични наблюдения в Ирландия. Предишният най-топъл юни е бил през 1940 г. Според МетОфис юни 2023 г. е най-топлият юни и за Обединеното кралство от 1883 г. насам, като освен за средна температура, това важи и за средната максимална температура. Предишните най-топли месец юни са отчетени през 1940 и 1976 г. Белгия също е отбелязала най-топъл юни, задминавайки сегашните лидери от 1976 и 2003 г. Средната температура е била с близо 2 °C по-висока от нормалните за юли и август. И в Холандия отчитат най-топлият юни от 1901 г. насам. И в четирите страни с юнски рекорди са отбелязани и необичайно голям брой слънчеви часове, като и в четирите страни месец юни е бил по-сух от обичайното.
В България
В България средните температури през юни 2023 г. са били близки до климатичните норми за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции в по-голямата част на страната, аномалията се заключава в рамките от -1 до 1 °C. По-голяма отрицателна аномалия се отчита в Западна България и особено в крайните югозападни и северозападни райони, където месецът е студен, с отклонение от нормата повече от -1 °C. Обратно – аномалия над 1 °C над нормата, има на съвсем малко места в Югоизточна България.
Стойността на тазгодишното отклонение приближава юни 2023 г. до юни 2013 г. и юни 1982 г. За нашата страна най-топлият юни – от 1979 г. до днес, се случва през 2012 г., следван от 2007 и 2003 г. След справка в архива на НИМХ през ХХ век данните показват, че най-топлият месец у нас е бил отчетен през 1927 г., когато аномалията е с приблизително еднакви стойности на тази през 2003 г. Най-студени са били юни през 1976, 1984, 1922 и 1989 г. Интересно е да се отбележи, че отрицателните аномалии на трите най-студени месеци юни са много по-големи от положителни аномалии на трите най-топли месеци юни в абсолютна стойност.
За последните 44 години тенденцията на повишение на средните температури в нашата страна е 0,42 °C на десетилетие, като разликата в средните температури на новия климатологичен период (1991 – 2020 г.), спрямо стария (1961 – 1990 г.), е 1,1 °C или казано с други думи – в съвремието юни се е затоплил с малко над 1 °C, що се касае за средни температури в нашата страна. Ако трябва да се регионализира, най-съществено това затопляне е в планинските райони и Софийско, където повишението на температурите е около 1,5 °C, а по-слабо е изменението на температурите в Централна, Северна и в Североизточна България – с малко под 1 °C.
Снимка: iStock
Ще отбележим юни 2023 г. в нашата страна със силно наднормените валежи в началото в Западна и в части от Централна България, които причиниха множество локални наводнения, разрушена инфраструктура. Причината, от една страна, са интензивните валежи, като само за 2-3 часа падат валежни суми, равняващи се на приблизително една месечна норма, но от друга страна – голяма роля за наводненията има и човешкият фактор, в това число наводненията се явяват и резултат на непочистени корита на реки, затлачени речни русла с боклуци, строеж в неподходяща среда в разрез със съвременните изисквания и др.
ОЩЕ за наводненията и връзката им с климатичните изменения може да прочетете тук.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за юни 2023 г. е била с площ 11,5 млн. км2, което е било само с 0,8 % по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Тази стойност е далеч над отклоненията през последните 10 години и затвърждава тенденцията, започнала преди няколко месеца на стойности на Арктически лед, които са близки до нормалното.
Концентрации над средното са наблюдавани в моретата на Бофорт, Чукотско и Гренландско море. С противоположни отклонения от средното са били концентрациите по бреговете и моретата на Сибир – Източносибирско, Море на Лаптеви и Карско море, както и в Бафиновия залив. Концентрациите под средното са преобладавали в северната част на Баренцово море, в залива Хъдсън и са били най-силно изразени в западната част на Карско море.
В Антарктика, въпреки че зимният сезон е в разгара си и площта на морския лед се увеличава, ледът е бил на рекордно ниски нива по площ за месец юни. Площта му е била със 17% по-малко от средното за 1991 – 2020 г. Тази аномалия е значително по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по най-малко лед – юни 2022 г. (9%). Това е четвъртият месец за годината с рекордно малко лед.
След като достигна исторически минимум през януари и февруари 2023 г., дневните стойности на антарктичен лед през март и началото на април са се доближили до стойностите, регистрирани година по-рано през 2022 г.. В началото на юни обаче стойностите започнаха да падат под предишните рекордни минимуми за това време от годината. Отклонението е особено впечатляващо при дневните аномалии.
До края на юни дневният обхват е бил с около 2,5 милиона км2 под средното за периода 1991 – 2020 г. Въпреки че са безпрецедентни за юни, аномалии с подобна величина вече са били отчитани през декември 2016 г., февруари 2017 г., февруари 2022 г. и отново през февруари 2023 г.
Концентрациите на антарктичен морски лед продължават да бъдат значително под средните в северната част на море Уедъл, източната част на море Белингсхаузен (западно от Антарктическия полуостров), на северозапад от морето Рос (северно от сектора на Земята на Виктория в Източна Антарктика). Концентрации под средните преобладават и по крайбрежието на Източна Антарктика. Обратно, концентрациите над средните се наблюдават единствено в сектор, простиращ се от западното море на Белингсхаузен до морето на Амундсен.
Като заключение можем да кажем, че месец юни 2023 г. за пореден път доказа, че един от най-големите проблеми на човечеството са екстремните метеорологични явления. Поради повишаващите се глобални температури, горещите вълни стават все по-чести и продължителни, а тяхната интензивност е по-голяма и засягат все повече хора. Освен това се наблюдават горещи вълни не само през летния сезон, но и през преходните сезони. Освен че носят дискомфорт и нарушават ежедневието на хората, горещите вълни са твърде опасни за човешкото здраве. Само за изминалият месец в различни краища на света повече от 250 души загинаха от последствия, свързани със силните горещини. Съвместно проучване на Червения кръст и ООН по-рано установи, че 38 горещи вълни са довели до най-малко 70 000 смъртни случая между 2010 г. и 2019 г. Действителният брой на смъртните случаи, добавя проучването, вероятно е много по-висок. Екстремните температури оказват негативно влияние в редица сектори на икономиката, но най-голям ефект имат върху енергетиката и транспорта.
ОЩЕ за горещите вълни може да прочетете тук.
