Планинските върхове на арктичния архипелаг Шпицберген се оказаха със стотици хиляди години по-стари, отколкото са смятали учените, и днес изглеждат точно по същия начин, както и преди един милион години.
До този извод са стигнали изследователи от Университетския център на Шпицберген, чиято статия се подготвя за публикация в сп. Nature Geoscience, съобщава ТАСС.
По-рано геолозите смятаха, че върховете на Западен Шпицберген – най-големия от островите архипелаг – са придобили сегашния си вид в резултат на последния ледников период, когато настъпващите и отстъпващите ледници са разчупвали със своята маса планините, формирайки дълбоките каньони и заострените очертания на върховете.
Екип норвежки учени начело с Андре Фьор Йермундсен са изяснили, че планинските масиви на острова за последните един милион години практически не са били подлагани на ерозия. Напротив – дебелият лед е защитавал планинския ландшафт.
"Опитахме се да изясним колко дебел е бил ледът в този район по време на последния ледников период – разказва Йермундсен. - Когато получихме резултатите от радиоизотопните анализи, открихме, че ледът е покривал планините през много продължителен период. Получените данни неопровержимо доказват, че тези върхове не са променяли своите очертания в продължение на един милион години."
Според учения преди около1 млн. години в норвежката Арктика се е формирал неподвижен ледник, който стотици хиляди години е предпазвал скалите от ерозия, а сегашният вид на планините на Шпицберген е определен от по-ранни застудявания.
Според Йермундсен новото откритие може да доведе до преразглеждане на възрастта на алпийските пейзажи в континентална Европа.
Ученият също е на мнение, че поради затоплянето на климата съвременните ледници могат да ускорят своето движение, което да доведе до ново прекрояване на планинските релефи на Земята.
