Работниците на полето и във фабриките се сблъскват с епидемия от неразположения, свързани с жегата, става ясно от ново изследване на ООН, цитирано от Gismeteo.
Ако температурата на околната среда се покачи над 37°C, човек може да продължи да работи само ако изхвърли топлината от тялото си чрез отделянето на пот.
Когато високата влажност и дрехите възпрепятстват това, единственият път да се избегне обезводняване и в крайна сметка – топлинен удар, е да се снижи скоростта на работа, да се почива и да се пие толкова вода, колкото е възможно.
При това повишението на температурите става все по-често явление. В Западна Африка броят на горещите дни се удвоява ежегодно от 60-те години, като с всяко десетилетие се увеличава с 10 знойни дни.
Очаква се, че поради жегите работният ден ще загуби 2% от продължителността си в Западна Африка, Южна Азия и 10 региона на Латинска Америка към 2030 година.
Най-силно жегите ще поразят Бангладеш, Камбоджа и Буркина Фасо, които вече са загубили 2-3% от дневните работни часове към средата на 90-те години на ХХ век поради температурните показатели.
Загубите в продуктивността ще нараснат на 2 трлн. долара към 2030 година, смятат в ООН, тъй като трудещите се навън забавят темповете на работа, ползват по-дълги почивки и се стараят да изпълняват работата в прохладните вечерни и сутрешни часове.
Дори ако Парижкото споразумение преуспее с ограничението от 2 градуса на глобалното затопляне, 10–15% от дневните работни часове ще бъдат загубени в уязвимите страни към края на века, твърди изследването, което се опира на последни данни за климата.
