Без големи правно обвързващи споразумения, но с амбициозни инициативи започна важната Конференция на ООН за изменението на климата COP27. Световната среща се провежда в Шарм Ел Шейх, Египет – от 6 до 18 ноември, като в първите дни изявления направи и българският президент Румен Радев.
На COP27 присъстват 120 световни лидери, делегати от 196 държави и общо над 33 000 участници, сред които експерти, активисти и наблюдатели. Само COP26 в Глазгоу през миналата година е бил по-посещаван в историята, пише „Климатека“ в обширен материал от мястото на събитието.
ОЩЕ: Радев на COP27 в Египет: Преходът към климатична неутралност трябва да е социално справедлив
Българската делегация е съставена от 23 делегати, оглавявани от президента. Той каза, че България е твърдо ангажирана с целите на Парижкото споразумение и добави, че преходът към климатична неутралност трябва да е добре обмислен, плавен, социално и икономически справедлив. Причината – да увеличава благосъстоянието на хората, а не да го намалява. Радев заяви, че страната ни ще продължи да развива възобновяемата енергия и зелените водородни решения.
Българският президент заяви готовност страната ни да стане домакин на COP29 през 2024 г.
В първите два дни на Конференцията на ООН за климата се проведе срещата на върха, на която най-важното предложение беше богатите държави да подпомагат по-бедните. Това предложение бе откроено от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който призова за създаване на т.нар. „Пакт за климатична солидарност“. Според него САЩ и Китай са ключови за реализацията на проекта. Точно Вашингтон и Пекин бяха ключовите делегации, в които не присъстваха президентите на двете държави – Джо Байдън и Си Дзинпин.
Освен това Гутериш каза, че човечеството е „в битката за живота си“ и че се движим към „климатичния ад“. Според него войната в Украйна не трябва да измества вниманието от климатичните промени. „Човечеството няма избор. Сътрудничество или смърт. Ще има или пакт за климатична солидарност, или пакт за колективно самоубийство“, заяви Гутериш.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че богатите страни трябва да компенсират по-бедните, които са най-засегнати от климатичните изменения. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че 2030 г. ще бъде крайна дата за изход от потреблението на въглища и че Берлин ще увеличи подкрепата си за програми за околната среда до 6 милиарда долара.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова развитите държави да последват добрия пример на ЕС за финансирането на мерки за смекчаване и адаптация. На срещата присъстваше новият британски премиер Риши Сунак, както и бившият министър-председател Борис Джонсън. Джонсън заговори за „разрушителен цинизъм“ и за недостатъчен напредък по преговорите за климата.
По време на първите дни от конференцията липсваха заявени големи ангажименти и споразумения, като например “Глобалния пакт за метана”, но бяха поставени на фокус основните проблеми – нуждата от засилване на националните приноси и финансова подкрепа за развиващите се страни.
Франция и Германия подписаха споразумения за отпускане на заем с преференциални условия от 300 млн. евро на Южна Африка – за подпомагане на прехода ѝ към чиста енергия. Италия, Швеция и Обединеното кралство обещаха над 350 млн. долара за Египет, Кения, Малави, Фиджи. Австрия и Нова Зеландия също направиха обещания - за програма „Загуба и щети“, а САЩ представи план за закупуване на въглеродни кредити от развиващите се страни в подкрепа на прехода към чиста енергия.
Според нов доклад, публикуван във вторник, подкрепен от ООН и озаглавен “Финанси за климатични действия”, развиващите се държави ще се нуждаят от общо 2 трилиона долара на година до 2030 г. за пълното финансиране на подкрепа за мерки за смекчаване, адаптация и загуби и щети.
В друг нов доклад на международната асоциация Oxfam се казва, че милиардерите са отговорни за 1 милион пъти повече емисии от средностатистическия човек. Според изследването само инвестициите на 125 милиардери са отговорни за 393 милиона тона въглероден диоксид на година, еквивалентни на годишните емисии на 85 милиона коли. Това е 1 милион пъти повече от общите емисии на "най-бедните" 90% в света - всеки с годишен доход, по-малък от 173 000 евро.
