Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?
Колко сериозна е връзката между недостига на вода и човешките права?
Звукът на капки вода често навява различни емоции и чувства. Пролетен дъжд, почукващ рано по прозореца. Течащо кранче в кухнята, което не можеш да затегнеш. Последната капка вода, с която разполагаш.
Недостигът на вода обаче не е просто поетичен етюд. За милиони хора, от Австралия до Африка, звукът от последната капка вода често се превръща в извор на ужас. Това казва в своя статия за Климатека Елица Станева-Бритън, психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”.
С увеличаване на населението на Земята и несправедливото разпределение на блага повече от 1,2 милиарда души биват засегнати от недостиг на вода поради липса на природни ресурси и 1,6 милиарда – поради липса на адекватна инфраструктура, според данни на ООН.
Снимка: iStock
Покачващите се температури са сред основните причини, водещи до задълбочаване на проблема с недостига на вода. Пресушаването на водни басейни в следствие на климатичните промени, които наблюдаваме, води не само до трудности в добиване на питейна вода и вода за домакински нужди, но и до редица здравословни и екологични бедствия. Например, пресушаването на водни басейни често води до висока концентрация на токсични вещества в подземните води, както и в почвата, което вреди на различни растителни култури и съответно на хората и животните, които консумират тези храни. Освен това, когато източниците на вода намаляват, диви и домашни животни, както и заразни насекоми, често започват да търсят вода в места, използвани от хора за домакински нужди, което води до риск от различни инфекциозни заболявания. Ефектът на климатичните промени, засилили се през последното столетие, изразяващ се в природни бедствия и навлизане на солена вода в сладководни басейни поради повишаване на морското равнище, се превръщат в допълнителен фактор с проблема с недостига на вода.
Този недостиг се свързва не само с липсата на питейна вода, но с липсата на вода за домакински нужди, агрикултура и здравеопазване – превръщайки се в едно от главните изпитания на 21 век.
Най-засегнати и уязвими са жени, деца и маргинални групи. Поради това много експерти наблягат на така наречената климатична справедливост или как климатичните промени се отразяват през човешките права и социални слоеве.
В частност, жените, които представляват 40% от световната работна сила в много държави, често са изправени пред икономически и социални трудности, както и стереотипи, които биват допълнително задълбочени от климатичните промени и липсата на вода.
Връзката между недостига на вода и домакинските задължения
Докато някои учени и психолози отдават неравенството между половете на еволюционни причини, други – на биологични разлики, а трети на социални последици, факт е, че този проблем остава комплексен и нерешен с хилядолетия. Въпреки наблюдаващите се тенденции за равноправие, все още е факт, че дори и в развитите страни голяма част от домакинската работа се извършва от жени. По последни данни, в САЩ, жените прекарват два часа повече на ден в извършване на домакинска работа отколкото мъжете. Тази разлика е особено видима в развиващите се и консервативни страни.
Снимка: Getty images
Връзката между липсата на вода и домакинските задължения допълнително води до трудности при жени, живеещи в селски общности. Докато голяма част от хората в развитите страни са свикнали с перални машини, съдомиялни и градински пръскачки, в много части на света жените са изправени пред физически изпитания да доставят вода за домакински нужди. Знаете ли, че глобално жени изминават 200 милиона часа всеки ден, за да доставят вода за семействата си?
В Индия дори млади момичета са принудени да носят вода, извървявайки 16 км на ден, докато в Латинска Америка и Карибските острови, водните източници, които жени използват, са на разстояние минимум 30 минути от домовете им.
Недостиг на вода и липса на икономическа стабилност
От тихоокеанските острови до американските индиански племена, недостигът на вода и неравноправието в разпределението на домакински задачи се отразява не само на индивидуално ниво, но и икономически. Например, спрямо данни на УНИЦЕФ, в Субсахарска Африка, когато са нужни повече от 30 минути, за да се добави вода – 3,36 милиона деца и 13,54 милиона млади жени са принудени да извършат този дневен преход. Това пречи на много жени да се включат в образователната система и икономическата динамика на държавата си. Поради това си положение в обществото, правата на много момичета са потъпкани и те стават жертва на ранни бракове, трафик на хора и насилие.
Липсата на вода води до липса на сигурност
Наред с икономическите последици, недостигът на вода често води и до недостиг на сигурност, цитира Международният съюз за опазване на природата (IUCN). Извървявайки дълъг път до даден водоизточник, жените често стават жертви на атаки от животни, мъже или терористични групировки. Сходна тенденция се наблюдава и в развити страни като Австралия, където с увеличаване на опустошителните горски пожари, следствие на климатичните промени, се наблюдава и увеличаване на случаите на домашно насилие.
Поради промени в климата, много хора, главно жени, са принудени да напуснат родното си място. Тези така наречени климатични бежанци са изправени пред допълнителни рискове в лагери на разселване като тези в Кокс Базар, Бангладеш. Тези рискове се усещат най-жестоко от бременни жени, които не могат да получат адекватни грижи преди, по време и след раждане.
Каква е връзката между водата и здравето на жените
Изменението на климата се отразява негативни върху здравето не само на бременни жени и техните деца, но на всички хора, страдащи от недостиг на вода. Според данни от Световната Здравна Организация, повече от два милиарда души използват питейна вода, която е замърсена с фекални частици. Това води до заболявания като жълтеница, холера и смърт сред над един милион души, особено в Йемен и Бангладеш.
Липсата на вода води и до много специфични проблеми като стигматизация над менструацията. Трябва да бъде споменато, че тази стигма е била причина за неоснователен срам и вина в момичета и жени с хилядолетия. Фройд свързва тази стигма със страх от кръв и кастрация при мъжете, докато Робърт С. МакЕлвайн говори за „не-менструален“ синдром или как поради репродуктивна завист мъжете заклеймяват менструацията.
Снимка: Getty images
Липсата на вода като следствие на климатичните промени е често допълнително задълбочена от липсата на ефективна система за пречистване и опазване на водите. Така проблемните райони по света се разширяват не само в Африка и Близкия Изток, а включително и в Европа (Кипър, Сан Марино, Албания, Гърция), с което расте и неравноправието между половете.
Кризата във водния сектор и България
Чудите се защо трябва да се вълнуваме от малките момичета в Африка, които извървят километри да добият вода и които понякога не се завръщат вкъщи, когато можем с удоволствие да се къпем по 15 минути с течаща вода на ден?
Въпреки че България участва в международни Конвенции в областта на водите, не всичко върви като по вода. Кризата в Перник е само един от жестоките примери на воден режим, породен от множество фактори. Стотици населени места, включително и град Севлиево, където снабдяването с вода е чрез водоноски, продължават да са подложени на воден режим и през 2022 г. Ямбол също е изправен пред водна криза, ако не успеят да погасят сметките си, увеличили се главоломно във времена на икономическа и военна криза по света. Много експерти се притесняват, че проблемите с водоснабдяването в България може да се превърне в системен проблем.
Това, наред с пандемията и увеличението на цените през последните месеци, недостигът на вода допълнително подлагат населението и бизнеса на изпитание. В много семейства се наблюдава и тенденция към повишаване на насилието над жени поради извънредните обстоятелства. Данни сочат, че в България случаите на домашно насилие над жени са скочили до 80% по време на пандемията.
Спазват ли се правата на жените в България?
Говорейки за жените и тяхната роля в обществения живот на България по време на климатични, политически и епидемични промени, нека напомним, че личното е политическо. Да, трябва да отчетем факта, че у нас има пълно равенство на половете пред закона и което е още по-обнадеждаващо, процентът на жени в информационно-ĸoмyниĸaциoнния ceĸтop е едно от най-високите в Европа (28,2%).
Същевременно патриархалният ред е все още видим у нас, изразяващ се в крайности като негодувание срещу Истанбулската конвенция и правата на жените. Според психолози, подобни патриархални модели се изрязват в това, че повече мъже заемат държавни постове, отколкото жени, в сексуализацията на женското тяло и икономическо неравенство. В социалната работа, например, където 80% от заетите са жени, много от тях получават с 31,7% по-ниско заплащане спрямо мъжете.
Жените от ромски произход са едни от най-уязвимите групи. Стряскащо е да отбележим, че по последни данни, всеки трети от ромско семейство живее без течаща вода и достъп до базови нужди.
В крайна сметка климатичните промени, изразяващи се в екстремен климат, увеличаване на температурите, пресушаване и пожари, наред с други аномалии, неизменно водят до недостиг на вода и оказват влияние върху правата на жените. Така връзката между климатичните промени и равенството между половете е комплексен проблем, който заслужава многостранен анализ и действия, както и промяна в мисленето. Защото колкото и да е трудно да решим проблема с пресушаването на водата на Земята, може да се опитаме да променим изсушаването на човешкото в нас. Защото, въпреки че често цитираме книгата на Джон Грей „Мъжете са от Марс, жените – от Венера”, факт е, че всички сме хора на планетата Земя.
