Миналият месец беше най-топлият февруари, регистриран в световен мащаб, деветият пореден месец с исторически високи температури на планетата, а изменението на климата насочва света към „неизследвана територия“, обяви европейският климатичен монитор.
Последната година видяхме връхлитащи бури, изсъхнала реколта, суша и опустошителни пожари, тъй като причинените от човека климатични промени, засилени от естествения метеорологичен феномен Ел Ниньо, предизвикаха затопляне до вероятно най-горещите нива от над 100 000 години. Службата за изменение на климата на Коперник (C3S) миналия месец каза, че периодът от февруари 2023 г. до януари 2024 г. е първият път, когато Земята е издържала 12 последователни месеца на температури с 1,5 градуса по Целзий по-горещи от прединдустриалната ера.
Тази тенденция продължава, потвърждава се в последната си месечна актуализация, като февруари е с 1,77C по-топъл от месечната оценка за периода 1850-1900 г., който е прединдустриалният референтен период. Температурите се повишиха в участъци от планетата през февруари, от Сибир до Южна Америка, като Европа също регистрира втората си най-топла зима в историята. През първата половина на месеца дневните глобални температури бяха „изключително високи“, каза „Коперник“ и четири последователни дни регистрираха средни стойности с 2C по-високи от прединдустриалните времена. Това е най-дългата поредица над 2C в историята, каза директорът на C3S Карло Буонтемпо, добавяйки, че жегата е "забележителна".
Но това не означава нарушение на ограничението на Парижкото споразумение за климата от „доста под“ 2C и за предпочитане 1,5C, което се измерва в продължение на десетилетия. Преките данни на „Коперник“ от цялата планета датират от 40-те години на миналия век, но Буонтемпо каза, че като вземем предвид това, което учените знаят за историческите температури, "нашата цивилизация никога не е трябвало да се справя с такъв климат". „В този смисъл мисля, че определението за неизследвана територия е подходящо“, каза той пред AФП, добавяйки, че глобалното затопляне представлява безпрецедентно предизвикателство за „нашите градове, нашата култура, нашата транспортна система, нашата енергийна система“.
Океански рекорди
Температурите на морската повърхност са били най-високите за всички регистрирани месеци, каза „Коперник“, смазвайки предишните екстремни горещини, наблюдавани през август 2023 г., с нов връх от малко над 21C в края на месеца. Океаните покриват 70 процента от планетата и поддържат повърхността на Земята годна за живеене, като абсорбират 90 процента от излишната топлина, произведена от въглеродното замърсяване на човешката дейност от зората на индустриалната ера. По-горещите океани означават повече влага в атмосферата, което води до все по-променливо време, като свирепи ветрове и силен дъжд. Цикличният „Ел Ниньо“, който затопля морската повърхност в южната част на Тихия океан и предизвиква по-горещо време в световен мащаб, се очаква да изчезне до началото на лятото, каза Буонтемпо. Той добави, че преходът към охлаждащия феномен „Ла Ниня“ може да се случи по-бързо от очакваното, потенциално намалявайки шансовете 2024 г. да бъде още една рекордна година.
Топлина с изкопаеми горива
Въпреки че Ел Ниньо и други ефекти са изиграли роля в безпрецедентните скорошни горещини, учените подчертават, че емисиите на парникови газове, които хората продължават да изпомпват в атмосферата, са основният виновник. Климатичният панел на IPCC на ООН предупреди, че светът вероятно ще се срине през 1,5C в началото на 2030 г. Емисиите за отопление на планетата, главно от изгарянето на изкопаеми горива, продължават да нарастват, когато учените казват, че трябва да намалеят почти наполовина през това десетилетие.
Страните по време на преговорите за климата на ООН в Дубай миналата година се съгласиха да утроят глобалния капацитет за възобновяеми енергийни източници през това десетилетие и да се „отклонят“ от изкопаемите горива. Но в сделката липсваха важни подробности, като правителствата сега са под натиск да засилят ангажиментите си в областта на климата и след 2030 г.
„Ние знаем какво да правим – да спрем изгарянето на изкопаеми горива и ги заменим с по-устойчиви, възобновяеми източници на енергия“, каза Фридерике Ото от Института за климатични промени и околна среда в Лондон. „Докато не направим това, екстремните метеорологични явления, засилени от изменението на климата, ще продължат да унищожават животи и поминък“, предава БГНЕС.
ОЩЕ: Светът се нуждае от трилиони долари за борба с климатичните промени
