Ролята на горите е съществена за поглъщане и съхранение на големи количества въглеродни газове. По оценки на Националния доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове, горите са компенсирали около 12% от всички емисии в периода от 1988 до 2011 г., а ако се включат и горските почви ролята ще нарасне значително На база на Парижкото споразумение за изменение на климата (2015), ролята на горите за поглъщане на въглеродни емисии трябва допълнително да се увеличи.
Горите на България заемат 1/3 от територията на страната. Те са изключително важни за обществото и живота на хората, като имат и първостепенно значение за хората в големи области, където осигуряват основен поминък.
Част от екосистемните услуги, които горите осигуряват са: чисти питейни води, защита от порои и наводнения, опазване на почвите, регулиране на климата, осигуряване на защита на биоразнообразието, добив на дървесни и недървесни продукти, среда за туризъм и рекреация и др. Това се казва в доклада, представен от доц. д-р Момчил Панайотов, Лесотехнически университет, катедра "Дендрология", автор в Климатека, представен по повод Световния ден на горите.
Снимка: Климатека
По думите му очакванията са за по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви, като силни бури с поройни извалявания. Напоследък ставаме свидетели на явления, които класифицираме като „необичайни“ по отношение на своята интензивност, период на случване и т.н. Те имат потенциала да имат много по-сериозен ефект от „бавните промени“ на климата, към които все пак има адаптация.
Снимка: Климатека
Като пример доц. Панайотов приведе топлата и влажна вълна в началото на януари 2021 г. с интензивни няколкодневни валежи от дъжд в планините, който на места се охлади и предизвика силно обледеняване, а на други места – натрупване на мокър и замръзващ сняг върху дърветата, като ефектите от това са значителни повреди в гори (Петрохан, районът на Ком, Плана), обледеняване на кабели и значителни щети.
Снимка: Климатека
Промяната на „екологичната ниша“ (комбинацията от екологични условия) – дървесните (растителните) видове са адаптирани към определени условия. Ако те се изменят значително, видовете стават много уязвими, забавят растежа си, страдат по-лесно от екстремни прояви и различни увреждания. И докато животните мигрират лесно, то растенията или се справят, или загиват.
Снимка: Климатека
Моделирането на много дървесни видове със стопанско значение показва условно 3 групи от видове:
„Печеливши“ – добре адаптирани да понасят суши, непретенциозни към почвени условия – предимно дъбове (космат дъб (Quercus pubescens), пърнар (Q.coccifera), благун (Q.frainetto), цер (Q. Cerris), горун (Q. petraea (в планините); келяв габър (Carpinus orientalis) на малки надморски височини, обикновен габър (Carpinus betulus) в планини; обикновен бук (Fagus sylvatica) в планински условия с достатъчно влага
„Губещи“ – чувствителни спрямо влажност, трудно понасящи високи температури и с ограничени възможности за миграция – предимно иглолистни видове в планините – обикновен смърч (Picea abies) и обикновена ела (Abies alba), в по-слаба степен борове (бял бор (Pinus sylvestris), бяла мура (Pinus peuce), черна мура (Pinus heldreichii); значителни проблеми в изкуствени насаждения на малка надморска височина (основно за белия бор, но и черен бор на много малка надморска височина)
Потенциално запазване на пригодност, но с промяна на локациите – видове от род явор (Acer sp.), ясен (Fraxinus sp), сребролистна липа (Tilia tomentosa), планински бряст (Ulmus glabra);
Ще трябва да се положат значителни усилия за запазване на редки видове с ограничено разпространение.
Белият бор, който е широко разпространен и важен планински вид, се очаква да стесни екологичната си ниша около 4 пъти. Тя се измества по-високо в планините. Това е особено негативна прогноза за създадените изкуствени насаждения на малка надморска височина;
Косматия дъб е един от видовете, които значително може да разширят екологичната си ниша (зелен цвят на дясната графика). Това важи и за повечето други видове от род Дъб и по тази причина много от стопанските мерки са насочени към толерирането им.
Например, обикновеният бук, който е един от най-важните ни широколистни видове се очаква да е много добре адаптиран и конкурентен към климатичните условия в планините и да се конкурира значително с доминиращите сега иглолистни видове; При по-малки надморски височини ще отстъпва на други видове;
Негативна прогноза е очакването на драстично увеличаване на „принудителни санитарни сечи“ поради значителни повреди от снеговали и снеголоми, ледоломи, ветровали, нападения от насекоми, гъбни вредители и др.
Какво може да бъде направено за по-добра адаптация на горските екосистеми?
Според доц. Панайотов е необходим стремеж за стимулиране на все повече:
Разнообразие – от видове, възрасти, генетично;
Опазване на старите гори, участъци и дървета, които носят „гена на устойчивостта“ + целия спектър на биоразнообразието;
Активна работа и трупане на опит в „подпомагане“ на видове, за които считаме, че има повече риск.
От полза ще бъде и промяната на фокуса на създаване и стопанисване на изкуствени насаждения (култури) – ако в миналото целта е била да се ограничи ерозията и да се произведе дървесина, сега първият въпрос е „устойчивост“ – в противен случай културите стават жертва на пожари, вредители, непригодност към климатични условия и загубите са по-големи от ползите.
Активните дейности по трансформация на културите от едновъзрастни гори с опростена структура към гори с няколко поколения и по възможност повече видове, особено добре адаптирани към очакваните бъдещи условия може да доведе до трансформация на културите.
Необходимо е да има и готовност за критичните ситуации – подобряване на системи за откриване на проблеми (в случая пожарни кули), информационни системи, анализ на данните, но и оборудване и обучение за реакция.
Бързите и бавни промени на климата и екстремните климатични събития създават редица предизвикателства за горите - част от тях са свързани с климатичната пригодност на основните дървесни видове, други – с конкурентните взаимоотношения между видовете, трети – с природни нарушения.
Част от проблемите имат стопанско измерение и са с потенциално значително въздействие върху обществото.
Ние трудно можем да влияем директно на глобалния климат, но за сметка на това можем да свършим много в локално отношение и най-сериозните ефекти може да се постигнат в стопанисването на околната среда и в частност горите - намаляване на натиска върху екосистемите, подготовка на стопанисваните гори за по-големи неизвестности, внимателно подпомагане и направляване на процеси за осигуряване на по-висока устойчивост и адаптивност, категоричен е доц. Панайотов.
