Ролята на горите е съществена за поглъщане и съхранение на големи количества въглеродни газове. По оценки на Националния доклад за инвентаризация на емисиите на парникови газове, горите са компенсирали около 12% от всички емисии в периода от 1988 до 2011 г., а ако се включат и горските почви ролята ще нарасне значително На база на Парижкото споразумение за изменение на климата (2015), ролята на горите за поглъщане на въглеродни емисии трябва допълнително да се увеличи.
Още: Екологичната цена на интернет - няма селфи без емисии (ГРАФИКИ)
Още: "Грийнпийс" – България с програма за зелени учители
Горите на България заемат 1/3 от територията на страната. Те са изключително важни за обществото и живота на хората, като имат и първостепенно значение за хората в големи области, където осигуряват основен поминък.
Част от екосистемните услуги, които горите осигуряват са: чисти питейни води, защита от порои и наводнения, опазване на почвите, регулиране на климата, осигуряване на защита на биоразнообразието, добив на дървесни и недървесни продукти, среда за туризъм и рекреация и др. Това се казва в доклада, представен от доц. д-р Момчил Панайотов, Лесотехнически университет, катедра "Дендрология", автор в Климатека, представен по повод Световния ден на горите.
Още: Глобална синдемия - каква е връзката между климата и затлъстяването
Още: Гърция регистрира най-горещата си година от над половин век
Снимка: Климатека
По думите му очакванията са за по-интензивни и по-чести екстремни климатични прояви, като силни бури с поройни извалявания. Напоследък ставаме свидетели на явления, които класифицираме като „необичайни“ по отношение на своята интензивност, период на случване и т.н. Те имат потенциала да имат много по-сериозен ефект от „бавните промени“ на климата, към които все пак има адаптация.
Още: 2024 г. е майсторски клас по унищожение на климата (ГРАФИКИ)
Още: Проучване: Супервулканично изригване заплашва света
Снимка: Климатека
Още: Прогноза за времето - 26 декември (четвъртък)
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Като пример доц. Панайотов приведе топлата и влажна вълна в началото на януари 2021 г. с интензивни няколкодневни валежи от дъжд в планините, който на места се охлади и предизвика силно обледеняване, а на други места – натрупване на мокър и замръзващ сняг върху дърветата, като ефектите от това са значителни повреди в гори (Петрохан, районът на Ком, Плана), обледеняване на кабели и значителни щети.
Снимка: Климатека
Промяната на „екологичната ниша“ (комбинацията от екологични условия) – дървесните (растителните) видове са адаптирани към определени условия. Ако те се изменят значително, видовете стават много уязвими, забавят растежа си, страдат по-лесно от екстремни прояви и различни увреждания. И докато животните мигрират лесно, то растенията или се справят, или загиват.
Снимка: Климатека
Моделирането на много дървесни видове със стопанско значение показва условно 3 групи от видове:
„Печеливши“ – добре адаптирани да понасят суши, непретенциозни към почвени условия – предимно дъбове (космат дъб (Quercus pubescens), пърнар (Q.coccifera), благун (Q.frainetto), цер (Q. Cerris), горун (Q. petraea (в планините); келяв габър (Carpinus orientalis) на малки надморски височини, обикновен габър (Carpinus betulus) в планини; обикновен бук (Fagus sylvatica) в планински условия с достатъчно влага
„Губещи“ – чувствителни спрямо влажност, трудно понасящи високи температури и с ограничени възможности за миграция – предимно иглолистни видове в планините – обикновен смърч (Picea abies) и обикновена ела (Abies alba), в по-слаба степен борове (бял бор (Pinus sylvestris), бяла мура (Pinus peuce), черна мура (Pinus heldreichii); значителни проблеми в изкуствени насаждения на малка надморска височина (основно за белия бор, но и черен бор на много малка надморска височина)
Потенциално запазване на пригодност, но с промяна на локациите – видове от род явор (Acer sp.), ясен (Fraxinus sp), сребролистна липа (Tilia tomentosa), планински бряст (Ulmus glabra);
Ще трябва да се положат значителни усилия за запазване на редки видове с ограничено разпространение.
Белият бор, който е широко разпространен и важен планински вид, се очаква да стесни екологичната си ниша около 4 пъти. Тя се измества по-високо в планините. Това е особено негативна прогноза за създадените изкуствени насаждения на малка надморска височина;
Косматия дъб е един от видовете, които значително може да разширят екологичната си ниша (зелен цвят на дясната графика). Това важи и за повечето други видове от род Дъб и по тази причина много от стопанските мерки са насочени към толерирането им.
Например, обикновеният бук, който е един от най-важните ни широколистни видове се очаква да е много добре адаптиран и конкурентен към климатичните условия в планините и да се конкурира значително с доминиращите сега иглолистни видове; При по-малки надморски височини ще отстъпва на други видове;
Негативна прогноза е очакването на драстично увеличаване на „принудителни санитарни сечи“ поради значителни повреди от снеговали и снеголоми, ледоломи, ветровали, нападения от насекоми, гъбни вредители и др.
Какво може да бъде направено за по-добра адаптация на горските екосистеми?
Според доц. Панайотов е необходим стремеж за стимулиране на все повече:
Разнообразие – от видове, възрасти, генетично;
Опазване на старите гори, участъци и дървета, които носят „гена на устойчивостта“ + целия спектър на биоразнообразието;
Активна работа и трупане на опит в „подпомагане“ на видове, за които считаме, че има повече риск.
От полза ще бъде и промяната на фокуса на създаване и стопанисване на изкуствени насаждения (култури) – ако в миналото целта е била да се ограничи ерозията и да се произведе дървесина, сега първият въпрос е „устойчивост“ – в противен случай културите стават жертва на пожари, вредители, непригодност към климатични условия и загубите са по-големи от ползите.
Активните дейности по трансформация на културите от едновъзрастни гори с опростена структура към гори с няколко поколения и по възможност повече видове, особено добре адаптирани към очакваните бъдещи условия може да доведе до трансформация на културите.
Необходимо е да има и готовност за критичните ситуации – подобряване на системи за откриване на проблеми (в случая пожарни кули), информационни системи, анализ на данните, но и оборудване и обучение за реакция.
Бързите и бавни промени на климата и екстремните климатични събития създават редица предизвикателства за горите - част от тях са свързани с климатичната пригодност на основните дървесни видове, други – с конкурентните взаимоотношения между видовете, трети – с природни нарушения.
Част от проблемите имат стопанско измерение и са с потенциално значително въздействие върху обществото.
Ние трудно можем да влияем директно на глобалния климат, но за сметка на това можем да свършим много в локално отношение и най-сериозните ефекти може да се постигнат в стопанисването на околната среда и в частност горите - намаляване на натиска върху екосистемите, подготовка на стопанисваните гори за по-големи неизвестности, внимателно подпомагане и направляване на процеси за осигуряване на по-висока устойчивост и адаптивност, категоричен е доц. Панайотов.
