Миналата година беше най-горещата в историята в цяла Европа, тъй като температурните рекорди бяха сринати от серия от екстремни горещи вълни на целия континент. Това сочат резултати от сателитно наблюдение на повърхността на Стария континент на Европейския съюз.
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
В своя годишен доклад за състоянието на климата Службата на ЕС за изменение на климата „ Коперник” (C3S) посочва, че 11 от 12-те най-топли години на континента са регистрирани от 2000 г. насам, тъй като емисиите на парникови газове продължават да нарастват, предаде БГНЕС.
Топлите условия и летните горещи вълни допринесоха за широкото засушаване в цяла Южна Европа, докато районите на Арктика бяха с близо един градус по Целзий по-горещи от типичната година.
Като цяло температурите в цяла Европа са били с 2 градуса по-високи през последните пет години, отколкото през втората половина на XIX век, показват данните на C3S.
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
2019 г. в световен мащаб беше втората най-гореща – с изключение само за 2016 г.- година, която преживя изключително силно затопляне поради Eл Ниньо.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
Някои части на Европа през миналата година преживяха периоди с до 4 градуса по-горещи от историческата базова линия, а топлинните вълни - особено през юни и юли – регистрираха температурни рекорди във Франция, Германия и Великобритания.
Парижката климатична сделка задължава нациите да ограничат покачването на глобалната температура до "доста под" 2градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
За да направят това и да остане надежда за постигане на по-амбициозното ограничение на споразумението до 1,5 градуса затопляне, ООН казва, че емисиите от използването на изкопаеми горива трябва да падат с 7,6 процента годишно до 2030 г.
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
Въпреки че се очаква нивата на въглеродно замърсяване да спаднат значително през 2020 г. поради икономическото забавяне от пандемията COVID-19, има опасения, че емисиите ще се увеличат, след като бъде намерена ваксина.
Темата продължава и в нашия блог.
