Райко Гърлич ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното, съобщават от София Филм Фест. "Всички добри истории, както в живота, така и в киното, се свеждат до две основни сюжетни линии: или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл", пише Райко Гърлич в автобиографичната си книга "Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното".
Кой е Райко Гърлич?
Райко Гърлич е роден през 1947 година в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 година записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага ФАМУ – мечта на много младежи от Югославия по онова време, сред които Сърджан Каранович, Горан Паскалевич, Горан Маркович, Лордан Зафранович и малко по-късно – Емир Кустурица. По време на следването си във филмовия факултет става свидетел и участник в Пражката пролет през 1968 г.
Още: Кои филмови класики влизат в Националния филмов регистър на САЩ?
Снимка: Getty Images
"С времето Прага стана нашето споделено минало" – казва Гърлич в интервю за списание "CorD". "Отидох там като дете и се завърнах като зрял мъж". Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските власти – филмите "Всички хора са добри в лошото общество" (1969), "Възхвала" (1971), "Питейна вода и свобода" (1974), "Обича се само веднъж" (1981) са забранени за публичен показ, но в същото време неговата творба "Браво, маестро" (1978) е номинирана за "Златна палма" в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-мата основатели на Европейската филмова академия. Основател и директор e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, САЩ, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една държави и около четиридесет професионалисти в областта на киното.
Филмите му смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино.
Още: Копродукция с участие на България с огромни шансове за номинация за "Оскар"
Райко Гърлич в София
Наградата на София на Столичната община за извънреден принос към киноизкуството ще бъде връчена на Райко Гърлич на Официалната церемония по връчване наградите на 29-ия Международен София Филм Фест на 22 март 2025 година в Зала 1 на НДК.
Кадър от новия филм на Райко Гърлич "Всичко си има край", снимка: София Филм Фест
В София режисьорът ще представи най-новия си филм "Всичко си има край", който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е напрегнат разказ за интриги, в който никой от героите не може да има морално предимство. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по произведения на писателя Мирослав Кърлежа.
"Всичко си има край" е копродукция между Хърватия, България (РФФ Интернешънъл), Сърбия и Черна гора с подкрепата на ИА "Национален филмов център". Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. В главните роли ще видим Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във филма участва и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозапис на терен и мишунг – Момчил Божков. Част от постпродукцията е реализирана в Доли медия студио, които са и национални копродуценти на филма.
Още: София Филм Фест обяви конкурса за късометражни филми за фестивала през 2025 г.
Снимка: София Филм Фест
В рамките на 29-то издание на Международния София Филм Фест зрителите ще имат възможност да видят и кратка ретроспектива, включваща едни от най-значимите филми на Райко Гърлич, сред които "Граничен пост" (2006), "Само между нас" (2010) и "Конституцията" (2016).
"Щом работите, за да привлечете вниманието на милиони зрители, трябва да използвате серия от елементи, които да направят филма възможно най-атрактивен. И той неизбежно започва да наподобява обществените места. Ние сме автори на филми за малки народи и снимаме тези филми на езици, които се говорят от малък брой хора. Ако се стремим да пригаждаме такива филми за широка международна публика – губим и себе си, и филма. Старая се моите филми да бъдат колкото се може по-локални, да се потопят възможно най-дълбоко в реалността, защото мисля, че само така могат да бъдат разбрани от някого, който гледа истроията в Антарктида" – споделя режисьорът в интервюто за списание "corD".
