"За да стане добър един театър или филм, или нещо да е стойностно, наистина трябва да играеш с добри актьори. И трябва да искаш да играеш с добри актьори. Само тогава нещата стават както трябва – когато партньорът е добър". Думите са на Ицхак Финци отпреди броени дни в кино "Одеон", където беше представен късометражният филм "Вера" (2012, режисьор - Лиза Боева, сценарий - Лиза Боева и Ицхак Финци).
Днес големият български актьор празнува своята 90-годишнина.
"Аз не живея със спомени. Тази дейност, която вършим с Лиза във "Филизи 33", много ме въодушевява и ме прави да се чувствам необходим и важен", казва Финци. Считам, че наистина си струва човек да се посвети на възпитание в изкуство, на възпитание в разбиране – да разбираш кое е наистина красиво и стойностно, допълва той. "Защото, за себе си мога да кажа, че на младини съм пропуснал тази сфера. Това, че сега ми се отдава възможност да се посветя, много ми харесва. И ми дава тонус, дава ми енергия", казва още актьорът.
Лиза Боева и Ицхак Финци на представянето на филма "Вера" в кино "Одеон", фотограф: Мариана Ангелова, Българска национална филмотека
През 2009 г. излиза първата му книга. Премиерата е по време на 25-ото издание на "Аполония". Автобиографията е с рекордно дълго заглавие – "Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава, в Сао Пауло. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други четива". Актьорът има две деца от два брака. Първата му съпруга е пианистката Гина Табакова, с която са родители на актьора Самуел Финци. От втората си съпруга – Лиза Боева, има дъщеря – Матилда, родена през април 2017 г.
Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 г. в София. Бащата му Самуел Финци бил театрал - актьор и рецитатор. Режисирал самодейни театрални постановки в София и провинцията. След 1944 г. се занимава с търговия. Родителите му имали желание малкият Ицхак да стане цигулар и затова от 7-годишен ходи на уроци по цигулка. "Имахме радио и тогава родителите ми казваха да слушам как свири Хуберман. Искаха да стана най-великия цигулар в света", разказва актьорът.
Снимка: БГНЕС
За първи път в театрално представление бъдещият актьор играе още в забавачницата. Той е едно от седемте джуджета край Снежанка. За ролята си спомня: "Сигурен съм, че бях малко влюбен в самата Снежанка и много трепет изпитвах от това, че на снимката съм до нея и така леко се докосваме някак си, че тя си е сложила ръката на рамото ми. Такива неща имаха значение".
Ицхак Финци е един от най-оригиналните български артисти, който може да се превъплъти във всеки образ. През 1950 г. завършва Трета мъжка гимназия, а през 1955 г. - Висшия институт за актьорско майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" в класа на Стефан Сърчаджиев заедно с актьорите Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Доси Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев. След дипломирането Ицхак Финци е разпределен в театъра в Димитровград, където попада в група с режисьорите Кръстьо Дойнов и Николай Гунов.
Преди да са се свършили трите години по разпределение в Димитровград, Ицхак Финци се премества в Драматичния театър в Бургас през 1957 г. по покана на режисьора Методи Андонов, където работи заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова.
Играе заедно с актьорите Иван Кондов, Петър Слабаков, Досьо Досев, Росица Данаилова, Асен Ангелов. От 1960 до 1966 г. Ицхак Финци играе на сцената на Държавния сатиричен театър в София. Най-дългият му трудов стаж – 20 години, е на сцената на театър "София", където играе от 1966 до 1988 г.
Сред ролите, които изпълнява там, са Безсеменев от "Еснафи" на Максим Горки, Ромул от "Ромул Велики", Аздак и Пунтила от "Брехтиада", Точилко в "Както ви харесва" и др. След 1989 г. актьорът играе на сцената на Малък градски театър "Зад канала" в София. Ицхак Финци е играл две години на сцената на Младежкия театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), на Театър "199" и на Театрална работилница "Сфумато".
В киното дебютира през 1958 г. във филма "Звезди", в който изпълнява ролята на гръцки евреин. Филмът печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди.
Ицхак Финци е участвал в над 70 филма. След тях "Краят на песента" (1971), "Сиромашко лято" (1973), "Бягство в Ропотамо" (1973), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Вилна зона" (1975), "Щурец в ухото"(1976), "Нашият Шошканини" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Патилата на Спас и Нели" (1987), "Аз, Графинята" (1989), "Немирната птица любов" (1990), "Резерват" (1991), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Всичко от нула" (1996), "Пансион за кучета" (2000), "Съдбата като плъх" (2001), "Откраднати очи" (2004), "Пазачът на мъртвите" (2006), "Летете с Росинант" (2007), "Миграцията на паламуда" (2011).
Актьорът е отличен с множество български и международни награди. На 28 декември 1997 г. той е удостоен с наградата "Най-добър актьор на 1997 година" на Съюза на българските филмови дейци. На 24 май 1993 г. получава "Аскеер" за цялостно творчество, а на 27 март 2003 г. – "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостно творчество. През 2000 г. взима наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за забележителното си присъствие на театралната сцена.
ОЩЕ: Обявиха номинациите за наградите за българско кино "Васил Гендов"
На 23 май 2004 г. президентът Георги Първанов му връчва орден "Стара планина" (първа степен) по случай 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. На 12 май 2003 г. Ицхак Финци е удостоен със званието "Почетен гражданин на София", а на 7 март 2013 г. получава Наградата на София на Столична община за цялостен принос към световното кино, припомня БТА.
