През май месец миналата година един човек започва изтощителен преход с водач през заснежените ирански планини. Походът към границата е изключително опасен – всяка поява на член на Революционната гвардия с автомат в ръце ще означава 8 години затвор и удари с камшик за нашия герой. Единствената му мисъл – да избяга спешно от страната – го води до успеха. Без мобилен телефон и други устройства в себе си, с много търпение и голяма доза риск, той преминава границата пеша. После получава документи от германските власти, за да стане поредният творец, избягал от режима.
Само няколко дни по-късно стъпва на червения килим в Кан, където представя най-новия си филм „Семената на свещената смокиня“. Той му носи няколко награди от фестивала и номинация за „Оскар“ в категорията чуждестранен филм.
Още: Изтощителен и опасен преход: Как режисьорът Мохамад Расулоф избяга пеша от Иран
„Беше много трудно. Тъкмо бях завършил филма. Предстоеше ми процес и трябваше да бъда осъден на 8 години затвор. Нямах много време за обмисляне и решаване, можех да бъда арестуван. Затова реших, за да мога да продължа работата си, да напусна Иран - но това не означава, че връзките ми с Иран ще бъдат прекъснати“, казва за Actualno.com режисьорът Мохамад Расулоф, който е у нас за "София Филм Фест". Тук той получи наградата „ФИПРЕСИ Платинум“ за 100-годишнината на Международната федерация на филмовата преса (ФИПРЕСИ).
Още: Иранският режисьор Мохамад Расулоф, номиниран за "Оскар", идва в България за София Филм Фест
Репресивният режим в Техеран не иска и да чуе за "Семената на свещената смокиня", който показва реалностите в Ислямската република – цензурата е брутална, а екипът едва завършва филма. Продукцията предлага драматичен, проникновен анализ на живота на иранците днес. Разказът е за съдбата на семейство, чиито две дъщери се опитват да разберат какво е участието на баща им в политическия режим на страната. Той е съдебен следовател и се оказва, че назначението му е съвпаднало с избухването на протестите в Иран през 2022 г. Така масовите демонстрации под надслова „Жена, живот, свобода“, започнали след смъртта на 22-годишната Махса Амини в следствения арест след побой от силите за сигурност, влизат директно във филма на Расулоф. Използвани са дори видеа, заснети на живо от протестиращите младежи. А историята зад проекта идва след разговор на режисьора със служител в затвора, зад чиито решетки Мохамад Расулоф е заключен.
Още: "Кога ще умрете всички?": Иранците празнуват масово смъртта на Раиси (ВИДЕО)
През годините той е влизал в десетки сблъсъци със силите за сигурност и със съдебната система заради политическите нюанси в изкуството си. В случая със „Семената на свещената смокиня“ обвинението е „заговор срещу националната сигурност“. В предишни обвинения срещу него почти винаги присъства фразата „пропаганда срещу системата“. Расулоф споделя, че когато си притиснат до стената, винаги измисляш нови и нови трикове, за да заобиколиш цензурата.
„Всеки път, в който се срещам с тези хора, се питам какво им е в главата, как мислят, как се предават на тази репресивна система“, казва ни той във връзка със служителите от силите за сигурност и съдебната власт. „Това мое любопитство беше причината да напиша тази история“.
Снимка: Мохамад Расулоф на "Оскар"-ите (втори отляво надясно), Getty Images
„Нуждата ми от свобода е много силна. Аз съм човек, който не може да приема цензурата. Вместо това срещах хора, които имаха други нужди. Тази разлика, това противоречие ме накара да напиша историята“, споделя ни Расулоф.
Още: ЕС разшири санкциите си срещу Иран заради човешките права
Цензурата: Мохамад Расулоф я познава от дете
Мохамад Расулоф е роден през 1972 г. в Шираз, считан за един от най-старите градове на древна Персия, превърнал се във водещ център на изкуствата през 13. век. Получава диплома по социология от местния университет, след което изучава филмов монтаж в Техеран.
Първият му филм „Здрач“ от 2002 г. печели наградата за най-добър филм на фестивала „Фаджр“. Действието се развива в затвора - историята е реална, както и героите, които играят себе си. Продукцията е умела метафора за една страна под властта на добронамерен, но тромав диктатор, представляван от надзирателя. В „Остров от желязо“ (2005) пък в центъра на събитията е стар петролен танкер в Персийския залив. На борда му живее цяла общност, а автократичният капитан не само е иззел личните документи, но контролира всички общи и лични дела. Лесно е да се разбере, че петролният танкер е алегоричен образ на Иран.
Още: Разследване на ООН разкри ужасяващите убийства на иранския режим, включително на Махса Амини
През декември 2010 г. Расулоф е арестуван заедно с друг известен свой колега - Джафар Панахи - по време на снимки на филм, който е за последствията от репресиите върху семейство, свързано със Зеленото движение. И двамата са осъдени за действия срещу националната сигурност на Иран, заговор за нарушаване на обществения мир и безопасност и провеждане на пропагандна кампания срещу ислямския режим. Трябва да лежат в затвора. Това не сломява Расулоф, а само го кара да промени кинематографичния си език. „Вярвах, че метафорите ми помагат да се справям с ограниченията, но в крайна сметка осъзнах, че просто помагам на цензурата“, споделя той в едно свое интервю. „Исках да бъда верен на себе си и си казах: „Ти си режисьор: прави каквото искаш, не се въздържай!“.
Снимка: Getty Images
Следва филмът му „Ръкописите не горят“ (2013) - може би първият, който се противопоставя пряко срещу бруталността на репресивния апарат. Разказва се за неуспешния опит на режима за убийството на 21 писатели. На самите тях после им е наредено да не говорят за инцидента и са държани под наблюдение. Действието във филма се развива години по-късно, когато властите научават, че един от тези писатели е написал книга за случилото се и се готви да я издаде. Изпратени са двама наемни убийци, за да решат проблема.
Още: Жестоки сблъсъци между иранските сили и групировка, бореща се за независимост на Белуджистан (ВИДЕО)
През 2017 г. на Расулоф е забранено да напуска страната, след като създава филма си „Почтен човек" (2017) - драма за корупцията и несправедливостта в иранското общество. Три години по-късно режисьорът получава една година затвор за „Няма зло“ – филм за смъртното наказание в Иран. А през 2022 г. отново е в затвора за седем месеца, след като е подписал петиция срещу правителството.
„Детството ми мина във война“, разказва ни той, имайки предвид войната между Иран и Ирак (1980-1988), определяна от мнозина анализатори като „най-безсмислената“ в историята, и Иранската революция от 1979 г., свалила шах Мохамед Реза Пахлави. „Това оказа много силно влияние върху мен. Представете си, че дори да имаш празна касета, може да те накажат за това – какво искаш да запишеш? Не беше разрешено да се слуша музика. Жените не можеха да пеят. Искаха да контролират мисленето. Така моето детство премина под този контрол“.
Още: Иран е създал таен комитет за наказания на известни личности, подкрепили протестите
Сега режимът се опитва да отреже връзката на хората с външния свят, да променя и контролира новинарския поток. Колкото и странно да звучи обаче, по-лесно е да снимаш филми. „Преди 30 години можеше да заснемаш само с тяхно разрешение – те даваха лентите, камерите, всички материали“, казва Расулоф. Но сега пак трябва да действаш като „гангстер“ и да се пазиш от полицията. Самият той режисира „Семената на свещената смокиня“ от разстояние. Гледа да не е в Техеран, докато пише сценарии, за да не бъде разкрит и предаден. Също така подбира актьори, които наистина изразяват недоволството на народа. Пример е актрисата, която играе младата дъщеря във филма - тя публично заяви, че мрази режима. В момента се намира в Америка.
Снимка: Getty Images
Още: Нови две екзекуции в Иран, през последните дни броят им е нараснал до 45
Дъщерята на Расулоф е в Германия, а сестра му, брат му и майка му се намират в Иран. Конфискували са апартамента на сестра му, защото за освобождаване от затвора в Ислямската република трябва да заложиш нещо. „Това, което е важно, е, че има много политически затворници с много тежки присъди, много от тях са пред екзекуция. По-важно е да се концентрираме върху тях. Няма кой да им помогне. Има много жени, които правят гладни стачки, които протестират срещу това, че са осъдени на смърт“, казва ни режисьорът.
Още: Иран пусна от затвора носителка на "Оскар", след като от Холивуд поискаха освобождаването ѝ
По данни на ООН – Иран е екзекутирал над 900 души през 2024 г., включително десетки жени, някои от които са били осъдени за убийство на съпрузите си, след като са били малтретирани или принудени насила да се омъжат.
„Ще се завърна“
Расулоф споделя с усмивка на лице, че има толкова много идеи, че през следващото десетилетие може да пуска по един филм всяка година. А след това смята да се завърне в родината си.
„Мисля да направя няколко филма и да се прибера в Иран. Мисля, че в това време ще се променят нещата. Може пък да съм щастливец и всичко да стане още по-бързо. Откакто напуснах Иран, се случиха много неща – „Хамас“ и „Хизбула“ си заминаха, Башар Асад го няма. Прокситата рухнаха. Сега Тръмп е много ядосан. Да видим какво ще стане“, казва той, докато коментираме геополитическата ситуация.
Още: Европа е заблуждавана и може да помогне на Русия и Иран: Анализ на Руслан Трад
Снимка: Getty Images
Най-голямата мечта
През 2020 г. филмът му „Няма зло“ печели „Златна мечка“ и още няколко награди на Филмовия фестивал в Берлин. Списъкът на Расулоф с награди и номинации на престижни форуми е дълъг и отнема няколко „скролирания“, докато го прочетете в онлайн вариант. Въпреки това ни отговаря по любопитен начин на въпроса кой е най-големият му успех.
„Това, че успях да завърша филма („Семената на свещената смокиня“ – бел. ред.). Миналата година по това време още снимахме и ни оставаха 7-8 дни. Всички се гледахме и се питахме – може ли да приключи? Просто не вярвахме. Беше много трудно, но сега съм тук. Филмът излезе и когато нас ни няма, той ще бъде жив“, казва иранският режисьор.
„Ако киното е за мечти, най-голямата ми мечта е свободата“.
Още: Екзотика и музика: Едни по-различни акценти на 29-ия София Филм Фест
